Алсмеер - Форум Екзотик Плантс България
Петък, 09.12.2016, 16:35
Добре дошли Гост | RSS

Форум - Екзотик Плантс България

[ НОВИ МНЕНИЯ · СЪФОРУМЦИ · Правила на форума · ТЪРСАЧКА · RSS ]
Страница 1 от 11
Форум Екзотик Плантс България » Пътешествия и форографии » Разкази и фотографии от Света » Алсмеер (Светът на цветята през погледа Петко Симеонов)
Алсмеер
OrdonezДата: Понеделник, 14.05.2012, 00:48 | Съобщение # 1
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Страната на Цветята едно есе написано от Петко Симеонов в три части тук качвам първата част - текста е свободен за качване из сайтове. Вижте реалната действителност в това къде сме ние , къде са холандците
В началото на този текст е снимката на просторен паркинг, който е разположен върху покрив на сграда с площ един квадратен километър(!). В някои справочници се посочва, че сградата е дълга почти миля.

Започвам с паркинга, защото неговата площ е метафора за моето есе. Разпростирам се нашироко и моят читател, който е решил да се паркира тук, трябва предварително да знае, че място за него ще се намери, но предупреждавам: под паркинга има лабиринт.


Под него е един от най-големите аукциони за цветя в Света - Alsmeer (Alsmeer flower auction; The Alsmeer Flower Market)
Градът се намира в Холандия, близо до Амстердам.
Тук се наддава за цветя. Цветя за любов и уважение. За влюбени, за празнуващи, за боледуващи. Цветя за срещи, премиери, рождени дни, за гости, сватби и погребения. Цветя за букети, кошници и венци. Цветя важни и сами да бъдат. СамÓ цвете си е цвете. Не само за отрязани стръкове наддават - а и за цветя в саксии, за разсад, дори за листенца от рози (Rose Petals)...
Всяка сутрин от тази борса потеглят около 20 милиона стръка цветя към всички значими градове на Света. Самолет, натоварен с цветя за София, както ми казаха диспечерите, не бил излитал.
Усъмних се. Не може да не се е сетил някой от нашите красни олигарси...
Язък, ако не се е сетил.
Като нищо би маркирал сватбата си в Бояна с килим от rose petals, докаран със самолет. Пет хиляди листенца - 200 долара, с десет милиона листенца би бил очертан скромен килим между шпалир от орденоносци, президенти и министри. Няма и половин милион долара!? Колко му е?! От червени рози, за да бъде в стил с бившето вероизповедание на младоженека или свекъра, а може и тъщата да намесим.
Слизам по някакви стълби, май се обърках, и веднага попаднах в плетеница от коридори и зали.
Влизам в една. Услужлив холандец притичва и ми обяснава, че тук се провеждат търгове. В девет часа са приключили. В девет всичко свършва. Може би да намина утре? А има ли в сградата позакъснял търг? Да, има. Търгът на рози продължава.


Значи тук е имало търг преди минути. Ако не беше фантастичното задръстване, щях да успея, но би трябвало да предвиждам задръстването. То е всяка сутрин, въпреки мрежата от пътища и спътниковото регулиране на потоците коли.
Не разбрах за кое цвете е било наддаването в залата. Сега всичко беше спокойно и тихо. Няколко забравени листа върху банките с неразбираеми цифри напомняха, че тук допреди минути е имало хора.
Надолу по стълбите, отново се загубих и попаднах на покрит площад. По-късно разбрах, че там е разрешено само за служебни лица.
Нямаше ги запенените бодигардове, нито излезлите от строя ченгета, които копнеят да доказват онова, което не са успели да докажат в многодесетилетна служба.
Някакъв холандец ми посочи накъде да вървя, докато си вършеше работата: "Ей нататък е за посетители."
Толкоз за охраната и реда в тази страна.
Как да не разбереш веднага, че редът е за всички?! Намирах се в гараж (паркинг? товаро-разтоварна рампа?) на тирове.


Идват от тук. Това е входен тунел, от другата страна има подобен - изходен.
(препоръчвам ви да гледата снимките, без да имате светлина срещу себе си)
Паркират.


Разтоварват ги.


От тук цветята отиват в огромната разпределителна зала.


Залата наистина впечатлява. Не я мерих на дължина, но ако ми кажат, че е дълга километър - ще повярвам.


Цветя, цветя, цветя. Пътуват влакчета с цетя. Между тях на велосипеди сноват организатори. На такива приличат. Дават някакви указания. Изведнъж разбирам - велосипеди са оставени на възлови места и за ползване от нуждаещите се.
Добре организиран мравуняк. Всяка мравка влачи своята сламка.
Цветята са дисциплинирано и еднакво подредени. Те са на китки, а китките са поставени в нещо като вази - съдове, съобразени с техните размери. Би трябвало да ги нарека кошници. Някои са в кутии.


Във всяка китка има еднакъв брой стръкове, във всяка кошница - равен брой китки. При наддаването се оперира с цената на единично цвете. А кошниците са подредени на палети на колела. На едно, две или три нива. В зависимост от размера на цветята. Цветята са всякакви, свят да ти се завие.


Цветята са десетки, стотици, хиляди видове. Произведени от Западна Европа и Северна Африка. Български няма. Знам, че от нашия район Гърция изкарва цветя на тази борса. В този ден нямаше гръцко цвете.
Но длъжен съм да спомена тази жълта роза. Красавицата блести сред приблизително 17673 разновидности на розата. Тя се казва Alsmeer Gold - Златото на Алсмер. Гордостта на града.

Цветята, предложени от нов, непознат за борсата, производител преминават изпитания, за да се установи трайността им (след като са откъснати). Отделно се проверяват възможностите им за съхранение в специални условия - нещо като консервиране. И не на последно място - цветята се изследват, за да се провери дали са здрави и не пренасят ли зараза. Разгледайте ги. Струва си, заради хоризонта.




Палетите се подреждат от работниците на влакчета (които се движат по жлебове).


Вече подредени на влакчета, чакат реда си. На бавна скорост влизат в залата на търга. Това са рози.


Влакчетата едно по едно влизат в залата, където върви търгът (в този момент на борсата, в тази зала, се наддава за рози).
(Снимката ми е с лошо качество, но дава представа и ориентира).


В амфитеатралната зала са насядали брокерите. Те са купувачите - представляват търговци от цял свят. Те са в онлайн връзка със своите централи. Всеки от тях участва в надаването чрез пултовете на таблото пред себе си.


Пред тях са екраните - описано е: какъв сорт е цветето, от къде е, колко стръка има в китка, колко китки в кошница, колко е общият им брой и разбира се стартовата цена.

Обясняват ми, че има купувачи от Ню Йорк, Лос Анжелис, Чикаго, Токио, Лондон, Рио де Жанейро и прочие, които участват по интернет в търга.

Влиза количката, светва на екрана какво влиза и започва наддаването. Съдбата и се решава за около минута.

Гонг и всичко приключва. Цветето е вече навън от залата - купено или не. Веднага идват онези мъже и жени, хващат количката и я подкарват - за тировете към летището или към камионите за боклука. Непродаденото се изхвърля - става тор.
Както казах, което не се продаде - отива на боклука. За мен нямаше разлика между продадените и непродадените цветя, дори си мислех, че добра търговия може да стане у нас с "хвърлените", но вероятно съм закъснял с идеята.
Това са некупените цветя. Предимно рози и карамфили. Тук показвам първо тях - за компенсация.

Не се вижда на снимката, но един чернокож, от персонала, се приближи и си взе от непродадените цветя китка червени рози.
Запитах - "К'во става?" - Отговориха ми - "Може. За себе си взема."
Запитах: "А другите цветя?" - Отговорът беше в либерален стил: "Тор!"
А купените цветя, тези, които ще бъдат употребени за знаци в социалните взаимодействия, се групират и допълнително опаковат. Качват се на тирове, заминават на летището. Има и такива, които не пътуват със самолет - заминават за близки градове. Дори и оттатък границите.
Някои пътуват и с пикапи. Всеки ден близо 20 милиона стръка минават през аукциона и се отправят по Света.


КРАЙ НА ЧАСТ 1 - ВА. Следва продължение.


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Понеделник, 14.05.2012, 02:04 | Съобщение # 2
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
ЧАСТ ВТОРА

Както споменах, преди цветето да бъде пуснато изобщо в залата, то минава през лаборатории, където се изследва дали може да отиде в търговската мрежа на обявената цена.
Но смисълът от моя разказ ще бъде търсен не само в борсата, а и в една нива, намираща се на стотина километра от борсата и още по-далеч.
Ето я нивата.
Тя е малко повече от трийсет декара.

Очевидно това е добре работен имот. Изорана е всяка педя.

По средата стои трактор. През този сезон той си стои тук. Тук е паркиран. Няма опасност от кражба.


Собственик на нивата е Ян. Ян е със средно образование, знае английски, разбира френски и немски, има правоспособност да работи със всякаква сухоземна, транспортна и землекопна техника. Работи с валяци, комбайни, кранове, булдозери, багери... Разписанието му е като на оперен певец - с месеци напред знае къде, какво има да свърши във фирми от Белгия, Холандия, Германия, Дания. Отива, работи по час, върши неща, които не са всекидневни за неговите клиенти.

Тук ми показва някои от тракторите (аз ги наричам трактори?). Това са машини с компютър. Ето монитора на една от тях. Отдясно на волана.


Нивата е наследство от баща му. Той сам се грижеше за нея. Когато е нужно, наема работници. Също по час. Предният ден беше рязал пръчки. Те са декоративни, поставят се в някои букети.


Познахте ли кошницата? А контейнера?
Пръчките се нареждат, в кошницата, контейнера се оставя накрая на нивата, покрай която минава асфалтов път, Ян се обажда по телефона на закупчика и си отива.
На следващия ден пръчките са в борсата, за която говорех, а на третия ден - в банковата му сметка е преведена сумата за пръчките. След един месец (две седмици или там, когато е нужно) отива пак (ако трябват работници - обадил се е, наел е), за да извади хиляда чимшироподобни корена. Процедурата е същата.

А тези пръчки защо са останали? - питам.
Ян отговаря - не е доволен от цената, която са му съобщили.
А не биха ли могли да го изнудват за цената?
Ян дори не разбира смисъла на моя въпрос. Как да му обясня за дебеловратите изнудвачи, които обикалят българските села?
"Как? Такива ще влязат в затвора... Да-а-а.."

А сега да хвърлим едно око на нашата нива, в България. Ето я нея.

Чувам възгласа - "Какво е това магаре?"
"Живинка" - викам аз и добавям: "Нещо живо все пак, за разлика от охлювите и гущерите, има развита висша нервна система и е бозайник."
Ето как изглежда типичната българска нива, собственост на човек, подобен на Ян - който има друга професия, живее другаде, занимава се основно с професията си, а нивата я наглежда, когато намери време.
Какво би могъл да засади на нея, че да е сигурен, че ще го обере той, че да е сигурен, че ще го продаде лесно и бързо на справедлива цена?
И що е така?
Един от възможните отговори е свързан с това, че на село е останал старецът, който вече не може.

Бай Радослав е на 93 години, още копае и коси, ама както казва "не мо'м като едно време".
Пускам портрета на бай Радослав като реален и шарен човек, горд, че е служил в БДЖ, но нямам предвид конкретно него, започвайки българските проблеми, както нямам предвид Ян, когато разказвам за уредената Холандия.
Пътищата за селото на бай Радослав са обрасли с трева, макар че то е на разстояние от столицата София, което спокойно може да се мине и пеша от здрав и млад човек.

Това е най-прекият път от селото, в което живее бай Радослав, за София. Столицата е на по-малко от трийсет километра. В подобно положение са пътищата от стотици български села към Голям град.

Да не говоря за улиците вътре в селата. В България няма никакво съзнание, че селските улици са проблем.
Ето ентостепенен път в провинциална Холандия. Нищо особено. Но е без дупки, без ровини отстрани и той е само едничка нишка от гъстата плетеница пътища, покриваща тази приказна страна.
До нивата на Ян води подобен път. До всяка нива се отива така. Има и черни пътища, но нямат нищо общо с нашите - те са до стотина метра дълги, укрепени, сухи, равни.


И да не забравяме - Холандия е ниска земя, огромни площи от нея са буквално изтръгнати от океана.
Страна на диги, канали, пътища, мостове, фериботи и пристанища. Територията на Холандия е артефакт.


Илюстрирам казанато със снимки от "дълбока", "забутана" холандска провинция.
Алея край едно просто село

Алея край някакво градче.


А сега зърнете алея в софийски квартал. Снимал съм я два-три дни преди това.

Разкош.
Има светлина и дух на артистично запустение. Няма ги бездомните кучета, но те случайно не са попаднали в кадър. Иначе са тук.
Ще покажа още няколко кадъра от Холандия.
Ето няколко гъски от Холандия.

Пони, забутано в тревата на един двор, което трябва да напомни за магарето от българската нива. Но понито се гледа като хоби. Забавление за децата. С него не се оре, както с магарето, което показах.

Искам все пак да кажа, че нищо свръхестествено няма в Холандия. Една страна, създадена от хората.
"Селска" улица и забързана велосипедистка. Навсякъде е чисто, чисто, чисто!


Селска къща и селски двор. До нея има гараж с пет коли и два мотора. Тук живеят трима души. В нашенски професии: тракторист, работник в животновъдна ферма, момче за всичко в офис.


Една страна, строена от хората.
Улица в малко градче. Сравнимо с Луковит по броя на жителите. Всички улици в градчето изглеждат така.

Друга улица в средноголям град, примерно колкото Пазарджик. В четирите посоки видът на града е все същият.

Защо те са подредени, а ние - не? През нашите земи от Освободителната война (1877-78) насам, не е преминавала фронтова линия. В Холандия са падали повече бомби през Втората световна война, отколкото у нас.
Какво? Те по-умни ли са от нас? Или по-работливи?

Край на втора част.


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
Блокиран4Дата: Понеделник, 14.05.2012, 08:08 | Съобщение # 3
Симсон
Група: Блокирани
Съобщения: 74
Статус: Offline
Лудница wacko biggrin :D

Колкото до финала, у нас не са падали бомби, ама тоталитаристите още ни еб.ват мамата...
 
OrdonezДата: Понеделник, 14.05.2012, 11:19 | Съобщение # 4
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Част Трета:
Какво? Те по-умни ли са от нас? Или по-работливи?
Ако е така, защо тези хора-имигранти в Холандия се вписват в тукашния живот и ред, докато в техните родини господстват безредието и бедността?
Този чернокож човек (карист в Борсата за цветя) се оправя с живота си в Холандия със затворени очи. Нека приемем, че е българин - отишъл там да работи.

Защо те Там - в Холандия, успяват прилично да се адаптират към икономическите дейности и гражданските си задължения, а не могат да създадат подобен социален ред у нас (приехме ги за българи)?
Къде е причината?

Кънти в българското пространство един прост въпрос:
Защо стотици хиляди българи, много от тях елитни специалисти, попаднали в развита страна като Холандия, имат чудесна реализация, от която и те, и околните са доволни, а останали у нас, (любимата България!) не успяват да постигнат успокояващ ги резултат?
Политиците ли са виновни? Ръководителите на страната? Нейните лидери?
Тази софийска алея резултат на кметската власт ли е?

Този черен път - е черен поради министерско безгрижие, тъй ли?

Разбира се, че са виновни и кметовете и министрите. Но нека пак погледнем Холандия.

Има едно място в Хага - Madurodam. Забележителностите на Холандия - зъмъци, църкви, здания, мостове, пристанища, летища... Всичко в миниатюра.
Изградено е през 1952 година, обновено е през 1996 и е целогодишно отворено.
Разхождаш се между забележителностите на Ниската зимя и оглеждаш.

Това не е снимка от хеликоптер, а от височината на човешки ръст. За миг съм Гъливер в страната на малечките с фотоапарат.


Тук на това място човек разбира, че магията на Холандия не са нейните забележителности, а онова, което е между тях. Между реалните замъци, дворци, църкви, мостове, летища, тържища е една подредена земя. Пипнато, огледано, обработено - всичко с човешки размер.

Двор - идеално подреден, окосен, изравнен, цветята във фигури, чимшири и прочие и прочие и ето там, примерно, виждаш полегнал трън около педя щръкнал. И ти става ясно, че дворът не е поддържан от ангели небесни или болни перфекционисти, а от трудолюбиви хора. Може да е обърнат камък, килнал се кол на оградата, олющен ъгъл от къщата - внушението е същото. Или пък вървиш по идеално нареден паваж и ето пред теб - пукнато паве с размер на детска усмивка. Усмихва се павето и ти казва: построяването и поддържането на всичко в тази страна е всекидневна грижа.
Като пример, че тези хора намират време за подробности, показвам две дървета. Едното - общинско (в Хага), другото - частно (дълбока провинция).
Така решили и такава корона направили общинарите. Така изглежда цяла сюрия дървета.

А този си е направил завеса от най-обикновено дърво. Това не е лоза. По магазините в Холандия продават специални обтегачи за моделиране на короната на дърво. Този сам си е сковал скелето.
По дворове има всякакви модели корони

И си представям как би изглеждала България в миниатюри. Нашенският Madurodam. Нашенският Madurodam! (Доколокто знам, той се прави от умни и патриотични хора.)
Няма да отстъпва на холандския. Ще наредим - Рилския манастир, Троянския, Бачковския, Царевец, Мадарския конник, Плиска, Преслав, Мелник, Казанлъшката гробница, другите тракийски могили, Перперикон, Кабиле, Свещари, Шипка, Оборище... (край няма), Триград, Белоградчишки скали, Побити камъни, Пирин, Рила, Стара планина ... В Родопите има милион достойни гледки, а е същото положението по стоте посоки на Приказката България.

Но за съжаление реалните забележителности на България се намират в социална среда, формирана сякаш от чергари-нашественици.
От подтискащия безброй образи, с които бих могъл да илюстрирам своята мисъл, ще посоча само едно елементче. Дребно, нищожно, незабележимо. То може да бъде прекрачено.
Протекъл канал с фекални води в софийски квартал. Многомесечен теч. Смрад.


Но проблемът е страховит, защото случаят далеч не е единичен и е синхронен с хилядите декари пустеещи земи, с разбитите пътища, с корумпираните чиновници.

Българските забележителности са поставени в примитивна социална среда. Оттук можем да извадим извод и да разгласим сутрешния принцип на Омда (СПО): цивилизационното равнище на една страна не се определя от нейните забележителности, а от качеството на средата, в която се намират тези забележителности.
Защо сутрешен? - ще запита читателят.
Ще поясня, че има и вечерен принцип, с който ще завърша това есе. Не мога обаче да се въздържа и ще посоча още един кадър, защото е многозначителен:

Това е софийски булевард. Храстовидните бурени, израсли между тротоара и асфалта, изпълняват ролята на регулировчици - те правят по-ясно видим парапета и напомнят на шофьорите, че трябва да завият. Това е нововъведение - храст на работа в КАТ. Те обгрижват пешеходците.
Но обърнете внимание на червената мрежеста ограда в дъното. Става дума за не повече от триста квадратни метра. Там лятото на 2008 година започна строеж. Говори се в квартала, че това е реституиран имот в реални граници. Как си разбраха реалните граници при това застроено преди трийсет години голо поле (кооперирано преди половин век), само общинарите знаят.
Споменахме "реалните граници", значи намесихме политиците.
Политиците ли са виновни? Ръководителите на страната? Нейните лидери?
Разбира се, че са виновни и кметовете и министрите, но разликата между Холандия и България (при положение, че към тамошния ред могат да се адаптират и включат във възпроизводството и развитието му социализирани у нас хора) е в поведението на елита. Социалният ред е реализирана структура, представата за която се създава, възпроизвежда, развива и реализира от елита на социума. Към елита на обществото, като сега ще заобиколя социологическите дискусии, принадлежат всички, които имат свой проект за себе си и работят здраво, за да го реализират, без да чакат държава, партия, Големия удар или Сладката цица. Предприемчивите хора са елитът на страната и те могат да променят нещата. Първият финал на есето ми ще бъде крайно оптимистичен.
На една от страниците в сайта на Казанлък -http://www.kazanlak.com/news.php?newsid=4352&p=show_news) може да бъде прочетено за българо-холандско сътрудничество в производството на цветя. Авторът е Деляна Трифонова:

"Първото пролетно градинско шоу се проведе през почивните дни в Казанлък. То бе организирано от Българо-холандска компания, която единствена в България отглежа екологичен чимшир и внася оранжерийни модули.
.....Специален дизайнер от Страната на лалета демонстрираше на посетителите как се подреждат цветни контейнери и как трябва да изглежда цветната градина на балкона или в двора така, че целогодишно тя да осигурява радост за окото и спокойствоие за духа. ....
Сред най- големите атракции и гордост на организаторите са 400-те хиляди стръка с чимшир, засети на близо 50 декара в Казанлък.
Чимширът, според холандските му производители е известен като най- ценното за градинарите зелено цвете, тъй като има качествата на златото- става по-ценно със своето остаряване...
Гордост за стопаните от Българо-холандската фирма за цветя е предстоящата визита на експерти от най- голямата цветна борса в света- Холандската. Те ще гостуват на града на розите през май.
Целта на посещението е да оценят качествата на произвеждания и отглеждан в местното поле чимшир и той да получи лиценз за износ в цял свят. Според д-р Мария Данчева- изп. директор на фирмата от българска страна, лицензът, който ще получи чимширът ще е с марка “чимшир Казанлък”.
Така освен като град на розите, Казанлък ще се сдобие с още една слава, и като град на чимшира, заяви за тя.
....
В работещата вече трета година на територията на Казанлък Българо-холандска фирма могат да бъдат открити над 1000 вида различни цветя- рязани и живи, декоративни храсти и треви."
Значи не само Там могат да се правят нещата. Те могат и Тук да стават.
Няма защо да ходят нашите хора да стават каристи Там.
Как теоретично могат да се обяснят причините за българското изоставане, е без съмнение интересно и важно за бъдещето. Онова, което е видимо и съвсем ясно, е, че проблемите на страната са в ръцете на предприемчивите хора. Те могат да ги решат с практическите си действия.
Чудеса няма да станат. Но стъпка по стъпка пътят ще бъде извървян.
Свръхзадача на политическата власт е да създава благоприятни условия за реализиране на предприемчивия човек. Не е нужно да измисляме какво значи "благоприятни условия", "реализиция" и "предприемчив човек". Нужно е да сме активни партньори в ЕС. Да преведем, в широк смисъл на думата - преведем, нормативните документи и социалната практика, примерно - на холандците, за да решим задачата. Това никак не е лесно и просто. Но ние - българите, сме решавали далеч по-трудни задачи. Да не забравяме, че сме възкръснали като народ от пепелта на историята, така че какво толкоз.

Стъпка по стъпка ще уплътним и очовечим пространствата между нашите забележителности.
Станалото - станало.
Да вървим напред. Пред нас са блеснали житата, както се пееше в една пионерска песен.
Виж тази роза. Тя няма нищо общо с БСП и комунизма, въпреки че е червена. Не се страхувай от цветовете, бягай от глупаците и безотговорните.
Холандия е ниска страна. Огромни площи от обитаваната земя е под морското равнище. Тя е отвоювана от Океана.
Страната е оградена с диги като с крепостни стени


Тези диги са строени от всички холандци. Целият народ участва, всеки с каквото може. Битката за отстояване на своята земя е генералната задача, ако използваме красивата фраза на Тодор Живков, изричана по повод строителството на социализма. У нас. Навсякъде се виждат следите от победите в борбата с наводненията. Тази фигура, издигната от външната страна на една дига, показва с ръка докъде е било нивото при наводнението еди-кога си.
Обърнете внимание, че фигурата е по бански и то не защото се е припичала на плажа, а защото е била до шия във водата.

А тук фигурата показва докъде е стигала водата еди-кога си в самия град

Казах - всички участват. Всички градят, пазят, бдят, ако трябва жертват се при крепостната стена - дигите. Оттатък е сляпата стихия, от тази страна са Те. Великите холандци. Имат поговорка "Бог създаде Земята, ние - Нидерландия".
Няма фанфаронщина в тяхната битка и в отношението към себе си. Всичко е делово, спокойно, организирано, отдадено. Няма тържествения марш на глупаците -
"Край Босфора шум се вдига...". Има проста човешка мяра в съдбоносната, вековна, никога несвършваща, битка на народа.
При някакво наводнение, в една дига се появила дупчица и бликнала фонтанната струя на стихията. Оглеждащият дигата холандец (дежурят като караул при опасност) бързо реагирал и като няма с какво, запушил пробойната с пръст.
[/img]http://www.omda.bg/biblioteka/tsvetya/snimki/diga_prast.jpg[/img]
Така стоял и трябва да е викал, докато го чуят и притичат другите. Донесли чеп. Затъкнали пробойната, спасили дигата. Спрели наводнението.Случаят е истински.
Фигурата е на входа на Madurodam.
Така се воюва със стихията!
На истина.
Предлагам ви да медитирате върху този образ.
Холандците се борят за земята си. Отвоювали са я от Океана и я отстояват срещу стихията на водата.
Някой ще каже - ние нямаме такъв проблем, високо сме над морското равнище, а ако рече нивото да се надигне, построили сме такива вериги от хотели по бреговата ивица, че можем да запушим пролуките между тях с дюшеци и възглавници. Ще стане дига, та ще дрънка. Не се отклонявам. На място споменах хотелите край морето. Земята ни, територията ни, е непрекъснато потопена от простащината. Ние още не сме отвоювали земята си от тази стихия. Не сме издигнали нашите диги.
Тържествува духът и потомството на незабравимия калпаклия, изтърсака на османския порядък - Ганьо.

Примитивност, наглост, дебелащина, агалък, цинизъм, тарикатщина...
В страната безнаказано вилнеят измамници, клеветници, лъжци (ял съм им попарата!), политически простаци, комплексари, бабаити, престъпници... Какво представляваше сватбата в Бояна? Хубаво, страхувал се чилякът, че ще остане стар ергенин, че никоя не го ще, та като се оженил, така се зарадвал, че решил да впечатли. Вижте ме, рекъл.

Бил имал пари. Моля?
Парите не са негови, а на народа, защото с народни пари е построено владяното от него.
Той - ганьо, добре, но какво дирят Президентът и Премиерът на сватбата?!
Вълните на обичайната ганьовска простащина ни заливат. Опитите за европеизиране на страната срещат стената на желанието да я османизират.
Ние сме на дъното. Давим се повече от век. И само бълбукаме отдолу.
Трябват ни диги срещу заливащия ни постганьовизъм и османизация.
Спасение друго нема!
Да се поучим от холандците с техните диги. Няма лошо. В хвалбите си за Холандия не бива да забравяме, че в ново време държавата ни е правена по европейски образец с преведената белгийска конституция, с помощта на чехи, швейцарци, италианци, австрийци, немци... В битката си срещу ганьото и днес няма да бъдем сами.

Амин!


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
wrongdreamerДата: Четвъртък, 18.02.2016, 07:58 | Съобщение # 5
Лада
Група: Проверени
Съобщения: 889
Статус: Offline
Къде са снимките ?
Много е интересно.
Вероятно и красиво.

Добавено (18.02.2016, 07:58)
---------------------------------------------
Пиша тук, за да се върнем всички малко назад и да прочетем отново този текст.
Да се запитаме дали сме по добри от миналата година и дали искаме да сме добри или предпочитаме да отидем в Холандия "наготово" и само да "консумираме"
Мисля, че българина е "пчелар" - т.е. не произвежда, но консумира изобилно и повсевместно.
Искрено се надявам да греша !


Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.
 
Форум Екзотик Плантс България » Пътешествия и форографии » Разкази и фотографии от Света » Алсмеер (Светът на цветята през погледа Петко Симеонов)
Страница 1 от 11
Търси: