Манастирите в България и по света - снимки, видео и други - Форум Екзотик Плантс България
Понеделник, 05.12.2016, 07:32
Добре дошли Гост | RSS

Форум - Екзотик Плантс България

[ НОВИ МНЕНИЯ · СЪФОРУМЦИ · Правила на форума · ТЪРСАЧКА · RSS ]
Страница 1 от 212»
Форум Екзотик Плантс България » Пътешествия и форографии » Разкази и фотографии от България » Манастирите в България и по света - снимки, видео и други (Видеоматериали, снимки, лични впечатления и други)
Манастирите в България и по света - снимки, видео и други
poj160arДата: Сряда, 10.04.2013, 22:12 | Съобщение # 1
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
smile Нека в тази тема всички "пътешественици" от форума споделят своите снимки, клипчета, лични впечатления, исторически факти и данни, които притежават за Българските църкви и манастири и тези в чужбина. smile

My WebPage

Имам честа да работя в Етрополе - едно малко китно градче, изпълнено, както с природни забележителности, така и с много исторически забележителности и факти от историята на България. На разстояние около 6 км. от града се намира манастир "Света Троица", построен в далечното минало в землището на с. Рибарица, Етрополско.

My WebPage

Етрополският манастир е разположен в подножието на старопланинския Черни връх (1070 м н.в.), на 2 км. от с. Рибарица, на 6 км. от гр. Етрополе и на 40 км. от гр. Тетевен, Ловешка област.
Етрополският манастир известен още с името "Варовитец" (заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква) е основан още в средновековието ( 1158г.). Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.

През 16 и 17в. Етрополския манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Известни са имената на йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо, йеромонах Данаил и др. В манастир са написани десетки ръкописни книги украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са "Евангелие" от 1577г., "Пролог за месеците" от 1602г., няколко евангелия от 17в. и др.
Поменика на Етрополския манастир е започнат през 1648г. и е попълван чак до 19в. От него разбираме за обновяването на манастира през 1683г. по времето на игумен Михаил. При строежа на днешната църква "Св. Троица" през 1858г. тогавашния игумен Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, в който фигурирала годината на основаването на обителта - 1158г. Плочата била вградена в основите на новопостроеният храм.
Неведнъж Етрополският манастир е бил посещаван от Васил Левски, като дори е запазено скривалището на Апостола.
В днешно време Етрополския манастир е действащ. Жилищните сгради са построени през 1833г., а впоследствие са реставрирани. Манастирската църква "Св. Троица" е построена през 1858г. от брациговския майстор Иван Боянин. Църквата е кръстовидна, трикорабна сграда с 5 купола с осмостенни барабани и пет купола. От северната и южна страна на наоса й са разположени два параклиса – "Св. Йоан Кръстител" и "Св. Св. Козма и Дамян". По фасадите на храма на места има украсни пластични елементи.
След направения цялостен външен и вътрешен ремонт, стенописи и изградена външна камбанария с възможност на "изпяване" на 110 броя различни църковни мелодии, Църквата в Етрополският манастир е украсена с нови, но изключително красиви стенописи, като са запазени и много интересни икони от старата манастирска църква. На първо място това е иконата "Старозаветна Троица", рисувана от даскал Недялко през 1598г. От края на 17в. датират иконите "Христос Вседържател", "Йоан Кръстител с жития" и "Богородица с пророци". На икони са изобразени и българските светци Иван Рилски, Прохор Пчински, Димитрий Осоговски и други.



Днес почти всички интересни книжовни и художествени паметници в Етрополският манастир се съхраняват в музеи, библиотеки и галерии.
До Етрополският манастир се намира малък водопад наречен "Варовитец". Водопадът е едно приказно оазисче в непосредствена близост до манастира, което не пропускайте да посетите и да се насладите на страхотната свежест и позитивната енергия с които неизменно ще се заредите. Ако се вгледате по-добре ще видите, че зад пенливо спускащите се води се "крие" малка пещера, изградена от много интересни форми на каменните късове, оформили се през годините. Малко по-нагоре се намира и прочутото "аязмо", което се твърди, че е лековито и се пускат във водата монети за здраве. През тази 2013г. се изгради и нова еко пътека с множества места за отдих, беседки, пейки и заслони.
Туристически маршрути:
1. гр. Етрополе - Етрополски манастир - водопад "Варовитец"
2. гр, Етрополе - водопад "Враната вода" (2.30 ч.).
Близки хижи: х. Мургана, х. Чавдар, х. Свещи плаз, х. Паскал.

В момента от няколко години светата обител се стопанисва от Отец Емил Якимов - един страхотен,благ, гостоприемен и добър човек, който е готов да помогне на всеки според възможностите си и е много добър стопанин на манастира.

Ето еще малко снимки от манастира

Добавено (10.04.2013, 22:12)
---------------------------------------------
Благодаря на модератора, че премести темата където трябва. smile

Прикачвания: 6938340.jpeg(18Kb) · 8447950.jpeg(60Kb) · 6635818.jpeg(50Kb) · 9566252.jpeg(47Kb) · 1299773.jpeg(24Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Сряда, 10.04.2013, 21:31
 
OrdonezДата: Сряда, 10.04.2013, 22:18 | Съобщение # 2
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Здравейте, значи с риск да си навлека негативни мнения, ще споделя, че и аз преди години бях силно запален по историята и правих едни мои си изследвания въз основа на които написах с един приятел Студия за Филипополското Херцогство. Публикувах го из нета и тогава Овчаров се намеси с резки исказвания по темата, отделно получих адски много негативизъм породен от крайно патриотични убеждения на определен кръг хора. Подкрепен със снимков материал на Манастира Свети Козма и Дамян известен още с името Свети Врачове един от най стария манастир в пределите на България. Та се замислям дали да не я пастна темата тук някъде, с риска отново да ме обвинят в масонски пристрастия smile . Та ще видим. Относно горния пост на колегата, допадна ми, кратко ясно и сбито, отлично. Апропо, не бях чувал за таз обител, интересен манастир, попрочетох тук там за него , да интересно е.

Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Сряда, 10.04.2013, 22:30 | Съобщение # 3
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Друг манастир в района на моя роден Ботевград е Врачешкия манастир "Св. Четиридесет Мъченици". Ето и малко информация за него:

Врачешкият манастир женски и е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9ти март, 1230г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни.
След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги, като преписи на Пластир от 1559г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666г. и Служебник от 1673г. се пазят и до днес в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. През 17-ти в. във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище.
При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е частично опажарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век, обаче, манастирът е сринат напълно и потъва в забрава до 1890г., когато според предания Богородица се явява на местен младеж, Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша. Богородица му показва мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчва да възстанови обителта.
След като младежът споделил видението си със селския свещенник, отец Петър Цанов събрал съселяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от 17-ти век.
През 1891г. върху основите е построена скромна църквичка от най-известния майстор в Благоевградския край по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възразжда функциите си като мъжка обител, а от 1937г. се превръща в девическо общежитие.
По настоящем манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от манастирските сгради са реставрирани и в отлично състояние, а останалите, включително и храма, са в процес на реставрация. Поради тази причина гостите на манастира се допускат само до предверието на църквата. Манастирът е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Не би било преувеличено да се каже, че тук могат да се видят истински постожения на градинарското изкуство.
До манастира води приличен асфалтов път от град Ботеград, който преминава през село Врачеш. От манастира по пешеходна пътека на изток на около 20-30 минути път може да се стигне до аязмото, за което се вярва, че е лековито.
Ето и малко снимки:
Прикачвания: 3797506.jpeg(300Kb) · 9022893.jpg(72Kb) · 7845922.jpg(88Kb) · 0699596.jpg(67Kb) · 0174046.jpg(90Kb) · 8134900.jpg(57Kb) · 6905960.jpg(19Kb) · 5415839.jpg(51Kb) · 6445050.jpg(71Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Четвъртък, 11.04.2013, 22:50
 
poj160arДата: Сряда, 10.04.2013, 22:35 | Съобщение # 4
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Ето продължение:
Прикачвания: 8481610.jpg(51Kb) · 1054581.jpg(71Kb) · 6587089.jpg(49Kb) · 6316918.jpg(53Kb) · 2434907.jpg(45Kb) · 8583955.jpg(75Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Сряда, 10.04.2013, 22:42
 
poj160arДата: Петък, 12.04.2013, 14:13 | Съобщение # 5
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Иииии:

Добавено (10.04.2013, 22:46)
---------------------------------------------
Да, качи си изследванията и задължително и снимков материал ако имаш, не се притеснявай - то както и животните, така и хора "разни" има.
Утре ще кача материал и за Зелинския манастир, който също се намира до Ботевград.

Добавено (12.04.2013, 14:13)
---------------------------------------------
Зелинският манастир “Рождество на пресвета Богородица”, известен още като Ботевградски и Орханийски манастир, се намира в курортната местност Зелин край Ботеград, на около 2.5км югоизточно от града. Манастирът е един от малкото в България, построен в равнината.



Счита се, че Зелинският манастир е основан през 14в., но е възстановен в сегашния си вид през 1926г. В момента е действаща мъжка обител. Състои се от черква и няколко малки жилищни сгради. Черквата е построена през 1926 г. и осветена същата година от Браницкия епископ Максим (покойния Патриарх Максим). Тя представлява малка, еднокорабна, едноапсидна сграда с притвор и неголяма камбанария. В храма липсват стенописи, но има красив иконостас.



На мраморна плоча до входа на църквата се казва, че в тази местност е било разположено село Зелин, чиито жители в края на 18-ти век се преселват на 2км северно от там в новосъздадено село, което последователно се превръща в Орхание и в бъдещия Ботевград.
До манастира се стига по асфалтов път от центъра на Ботеград в южна посока по пътя за местността Зелин. Липсват табели и е препоръчително да се питат местни хора за правилния път. Може да се слезе през Бензиностанция "Ивони" в посока София Ботевград - по автомагистрала "Хемус".
Светата обител се стопанисва от Отец Борис - игумен на манастира.
Прикачвания: 3058352.jpg(33Kb) · 4297547.jpg(70Kb) · 2093226.jpg(64Kb) · 1608645.jpg(61Kb) · 3120955.jpg(48Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Сряда, 10.04.2013, 22:42
 
poj160arДата: Петък, 12.04.2013, 14:22 | Съобщение # 6
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
На 3 км от Ботевградския манастир в Ботевград може да се посети часовниковата кула на града, която е един от 100-те национални туристически обекта на БТС.
В момента се извършват частични ремонтни дейности за благоустрояване на обителта. Изградени са детски помещения, където редовно отсядат ученически лагери и зелени училища.
Ето малко снимки:
Прикачвания: 4151152.jpeg(38Kb) · 0335957.jpeg(11Kb) · 2590408.jpeg(42Kb) · 2461520.jpeg(24Kb) · 0031393.jpeg(41Kb) · 3013213.jpeg(18Kb) · 7904030.jpg(45Kb) · 5450365.jpg(26Kb) · 3360845.jpg(40Kb) · 8845563.jpg(38Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
poj160arДата: Петък, 12.04.2013, 14:25 | Съобщение # 7
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
И ето:

Добавено (12.04.2013, 14:25)
---------------------------------------------
Здравейте, значи с риск да си навлека негативни мнения, ще споделя, че и аз преди години бях силно запален по историята и правих едни мои си изследвания въз основа на които написах с един приятел Студия за Филипополското Херцогство. Публикувах го из нета и тогава Овчаров се намеси с резки изказвания по темата, отделно получих адски много негативизъм породен от крайно патриотични убеждения на определен кръг хора. Подкрепен със снимков материал на Манастира Свети Козма и Дамян известен още с името Свети Врачове един от най стария манастир в пределите на България. Та се замислям дали да не я пейстна темата тук някъде, с риска отново да ме обвинят в масонски пристрастия. smile
Моля те Гого, пусни твоя материал за манастира "Свети Козма и Дамян" - пък проф. Овчаров да си гледа работата с разкопките. biggrin :D biggrin
Прикачвания: 1295311.jpg(68Kb) · 8291071.jpg(40Kb) · 8793671.jpg(58Kb) · 6005544.jpg(30Kb) · 0807420.jpg(37Kb) · 3288609.jpg(41Kb) · 7804976.jpg(72Kb) · 4911544.jpg(83Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Петък, 12.04.2013, 14:26
 
OrdonezДата: Петък, 12.04.2013, 17:22 | Съобщение # 8
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Posted 24 April 2007 - 23:20
Тук за първи път ще споделя и докажа една истина за част от историята на Пловдивска област , която дълги години беше умишлено пренебрегвана от българските историци . Притежавам освен посочините по долу факти , така и снимков материал на рицарския замък , който сега естествено е развалина , но със запазени външни затрупани стени , както и снимков материал на намерен златен и бронзов рицарски кръст.

Студия

върху историята на рицарската държава „Филипополско Херцогство”, съществувала на територията на съвременна България
през периода 1204 – 1264 год.

„Има два вида исторически легенди,които се различават една от друга - едните се създават изкуствено,а другите възникват по естествен път...Първите са фалшива игра под маската на ученост,а вторите са истинското познание,което се нуждае само от ясно изложение на фактите...”
F.Mering

I. Въведение

С тази студия, базирана върху изучаването на писмени литературни материали от латински и византийски источници от XII и XIII век, както и на археологически артефакти и абстрахирайки се възможно най-много от легендарноисторическата фактология, съществуваща в съвременната българска исторология, ще направим опит да осветим доколкото можем, едно бяло петно на един отдалечен с разстоянието на осем века период от историята на българските земи, а именно предисторията и историята на рицарската държава – Херцогството на Филипопол, както и възможното участие в създаването и дейността й на рицарите от Ордена на Храма.

II. Хронология на предисторията.

Бедните рицари на Христа от Соломоновия Храм е названието на монашеският военен орден, възникнал в Светите земи през 1118 или 1119г. Създаден от бургундския рицар Хюго дьо Пайен и 8 други рицари, чиито имена са Жуфроа дьо Сент Омер, Андре дьо Момбар, Пайен дьо Мондедьо, Аршамбо дьо Сент Аманд, Жофруа дьо Бизо, Гундомар, Ролан. (“Historia rerum in partibus transmarinis gestarum” Гийом дьо Тир). На 14 януари 1128г. в Троа бил свикан събор, на който папа Хонорий II. официално утвърдил Ордена на Храма, неговия устав (латинския) и определил Хюго дьо Пайен за Велик Магистър. Уставът на Ордена и Правилата са били подготвени с участието на св. Бернар дьо Клерво. В чест на Ордена св. Бернар написал и трактат „Възхвала на новото рицарство” (De lande novae militae), с който призовавал благородниците да попълват редиците на новия Орден.

В скоро време Тамплиерите се превърнали във водеща сила в периода на Кръстоносните походи. Орденът бил осигурен с редица папски були, които му давали изключителни права и възможности. От 1139г. Орденът е подчинен пряко на папата. През това време с помощта на Ордена започва строителството на големи катедрали във Франция, Германия, Испания и Италия – нещо, за което няма и до сега логическо обяснение за революционния скок във архитектурата и строителството. Отделно от това Орденът развил и други важни практически задачи, като банкерството, системата за изпращане на пари и ценности от франкските земи до Светите земи, а в последствие и от Константинопол и за Константинопол.

Ордeнът имал строго изградена йерархия, състояща се от рицари, сержанти, имотни икономи и капелани.

Глава на Oрдена бил Великият Магистър, който се избирал от Генералния Kапитул или в някои случаи направо от папата. Действал и т. н. Парламент на тамплиерите, който бивал генерален или обикновен и в зависимост от това се състоял от ръководния състав или от повечето братя на Ордена.
Орденът получил правото да строи свои църкви, катедрали и манастири. Тамплиерите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, както и били освободени от църковни и други данъци. В изпълнение на Уставът на Ордена, рицарите са имали своя полиция и Трибунал. Рицарите имали също флот и структура, координираща финансите на ордена в различните страни, провинции и окръзи. Много изследователи на Ордена допускат, че при разкопките в подземията на Соломоновия Храм (или сега мястото където е джамията Ал Акса) са открили древни документи и свидетелства, които са помогнали на братята да достигнат небивалата финансова, политическа и техническа мощ в Европа и Близкия Изток. През 1192 г. те получават от крал Ричард I Лъвското сърце остров Кипър за 100 000 хиперпирона – сума, равна на около милиард евро в днешно изражение.

През 1187 г. Йерусалим е превзет от сарацините и през следващата 1188 г. Фридрих I Барбароса, Филип II Аугуст и Ричард I вземат кръста и започват Третия Кръстоносен поход. В същата година Асен и Петър сключват договор с Византия и дават брат си Калоян (Йоаница),който бил пленен от византийците край Ловеч в двора на Императора в Константинопол. През юли 1189г. Фридрих I Барбароса завзема Филипопол, Берое и Станимака. През 1196 и 1197г. са убити българските владетели Асен и Петър, и Йоаница се връща в Търново, където се възкачва на трона, но му е отказано признаването му за цар от Византийската империя. На 8 януари 1198г. е избран новия папа – Инокентий III, който ще играе основна роля в историята както на България, така и на кръстоносците и на Ордена на Храма.

Още същата година, през август, папа Инокентий приканва християните на кръстоносен поход за освобождаване на Светите места. Подтикнат от това, Фулк дьо Ньой проповядва за нов кръстоносен поход и убеждава някои франкски графове и херцози да участват в него.

През ноември 1199г. на турнира в Екри, барон Луи дьо Блоа и Тибо III – граф на Шампания вземат кръста. На 23 февруари 1200 година Бодуен дьо Фландър и дьо Ено, както и братята му Хенрик и Йосташ и близкият им барон Рение дьо Три – кастелан на Валансиен – вземат кръста в Брюге. Същата година папа Инокентий III изпраща първото си писмо до българския владетел Йоаница.

Доджът на Венеция Дандоло благославя Четвъртият Кръстоносен поход./гравюра на Густав Доре/

През 1201 г. тече трескавата подготовка за IV Кръстоносен поход. Маркиз Бонифас дьо Монферат взема кръста през месец септември. По същото време българския владетел Йоаница с неговата помощна (основна б.а.) армия от кумани, идващи от Велика Волжска България, превзема Одесос (Варна). Относно произхода на тримата братя Асен, Петър и Йоаница все още се водят спорове, като идеологическото обременяване на българските учени историци не им позволява да посочат логически правилните отговори – че това са велможи, дошли от другата Велика Волжска България, които може да са от смесен българокумански произход, и че те категорично не са родени в пределите на българските земи южно от Дунава, най-малкото в Търново. Относно това, че обяваването на новата държава става в Търново през 1188г., а не в Преслав или Плиска – старите столици на първата българска държава, това се дължи на факта, че през XI и XII век византийците построяват един силно укрепен град, който няма равен на себе си като фортификация по тези земи. Този Търновград не е строен от българите, както се опитват да прокарват легенди за факти някои наши историци, а е основна крепост срещу нападенията от Север против Византия.

През 1202 г. Йоаница сключва договор с Византия за мир, но отново не получва признаване за цар и самодържец на България. Тогава той отговаря на първото писмо на Инкоентий III, че е готов да приеме папските условия, за да получи императорската корона. Условията се свеждат главно до две основни:

- Преминаване на българското християнско паство под опеката на папата, като се прави извесна компилация между католицизма и православието, признаване на върховенството на папата и назначаването на католически архиепископ за глава на българската църква (примас).

- Предаването на първородния син (престолонаследника) на Йоаница във Ватикана в свитата на папата, като гаранция за изпълнение на първото условие. Първородния син на Йоаница се казва Ветлеамин /Венеамин/ и е бил малолетен по това време.

През 1202 г. започва IV Кръстоносен поход, като кръстоносците тръгват през април и май от Венеция. Основни материали за изучаването на Четвъртия кръстоносен поход, отклонението му от първоначалната цел и създаването в крайна сметка, след завземането на Константинопол, на Латинската империя, черпим от трите хроники на очевидци и участници в похода, а именно маршала на франките Жофроа дьо Вилардуен, пикардийския рицар Робер дьо Клери и византийския велможа Никита Хониат. Важна информация за този период, както за похода, така и за действията на Българската империя и Ордена на Храма, са и булите и писмата на папа Инокентии III и хрониките на латинина Хенри Валансиен.

Участието на Ордена в завземането по време на Четвъртия кръстоносен поход на градовете Зара (в Хърватия) и Констанитнопол не е регистрирано и априори се отхвърля предвид клетвата, която се дава от всеки член на Ордена да не се бие, да не убива и даже да не присъства в схватка с християни. При завземането на гр. Зара в близост до околностите му се е намирал тамплиерският манастир св. Григорий (Врана, Далмация). даден на тамплиерите от папа Александър III, но Орденът не е участвал в битката за Зара.

Повечето учени смятат, че Орденът не е участвал и в превземането и разграбването на Константинопол, но известни учени смятат, че всички Свети реликви, свързани с Исус Христос и намиращи се в храма Света София, след превземането са били взети и опазени от рицари – членове на Ордена. Тук се включват плащеницата, с която е бил увит Исус,копието с което е прободен, както и донесените от императрица Елена парчета от Христовия кръст, и главата на св. Йоан Кръстител и други свети мощи.

В писмото на Алексий Ангел до Бодуен Фландьрски от края на 1203 г. се описва подробно какво от Светите ськровища от катедралата Св. София се дават на крьстоносците, ако го вьстановят на престола, а именно: трьнения венец на Христос, копието с което е бил прободен,ковчеже с крьвта Му, плащеницата с която е бил увит, гвоздеите с които е бил закован, фрагменти от крьста на който е разпнат, мумифицираната глава на св. Йоан,костите на св.Йоан Крьстител,рьката на св.Йаков и много други реликви. Това изглежда е основната причина за отклоняването на VI Кръстоносен поход от крайната му цел и за решението на кръстоносците да се установят в Константинопол след получаването на най-важните реликви на християнството.

И така на 12 април 1204 г. Константинопол е превзет и влиза в действие договорът от месец март за разпределението на Византийската империя между кръстоносците, венецианците и Ордена на Храма, за избор на император, разпределение на плячката и т.н.

На 9 май 1204 г се обявява създаването на Латинската Империя (Partitio terrarium imperii Romaniae), като за император е избран Бодуен дьо Фландър и дьо Ено (известен в българската история още като Балдуин). На следващия ден маркиз Бонифас дьо Монферат се оженва за вдовицата на император Исак II Ангел. На 16 май се извършва коронацията на Бодуен I и той издава първите укази за разпределение на империята. Създават се три основни Херцогства извън земите на Императора, които са около Константинопол.

Влизането на Бодуен в Константинопол/гравюра на Густав Доре/

Маркиз дьо Монферат, който губи в надпреварата за императорската корона, получава Солунското Херцогство, което обявяват за кралство в 1209г. Рицарят кастелан Рение дьо Три получава Филипополскто Херцогство с център Филипопол и граници около него с радиус 1 ден път (около 50 км).

На граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен се дава херцогството в Никея. В изпълнение на тази заповед на императора, барон Рение дьо Три се отправя към Филипопол с армия от 120 рицари, както и с обслужващите ги сержанти и коняри, и на 11.11.1204г. влиза във Филипопол.

„...и той язди така бързо, на етапи, че отмина Адрианипол и пристигна във Филипопол и хората от страната го посрещнаха и го признаха за свой сеньор, и му устроиха твърде добър прием, а те имаха твърде голяма нужда от помощ, защото Йоаница, краля на Влахия и България беше водил с тях тежка война. И рицарят ги подпомогна твърде добре и овладя голяма част от страната и една голяма част от тези, които държаха страната на Йоанис се обърнаха към него. И на това място войната бе голяма между тях и той успя. И започна да строи резиденция извън Филипопол както подобава здрава и голяма.”


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Петък, 12.04.2013, 17:24 | Съобщение # 9
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
От други латински извори от онова време се разбира, че Херцог Рение дьо Три изгражда Филипополското херцогство с дванадесет фиефства (баронства) и построява в кратки срокове (за пет-шест месеца) херцогския замък-цитадела Естанемак, който е oтстоял на три льо южно от Пловдив (на 11,5 км).

При превода на книгата на маршала на франките Жофроа дьо Вилардуен нашите учени вписват в преводите без да сравняват разстоянията, че резиденцията на Филипополския херцог е гр. Станимака (днешен Асеновград), който се намира на пет льо от Пловдив и не е бил замък, а сравнително голям укрепен град, който кръстоносците са обсаждали три месеца преди да го превземат, което са направили с помощта на предател – българин. Това е описано много подробно в едно писмо на рицар – кръстоносец, което се намери в Кукленския манастир, и в което се подчертава основната вече осем века характеристика на българите – завистта. След завземане на Станимака предателят е бил екзекутиран от рицарите. По същото време (15 октомври 1204г.) папския легат кардинал Лъв пристига в Търново и на 7 ноември помазва и посвещава за примас /ранг близьк до патриарх/българския архиепископ Василий.

На следващият ден – 8 ноември 1204 г. – кардинал Лъв коронясва и благославя Калоян (Йоаница) за Император и господар на всички българи и власи, поставя му императорската корона и му връчва скиптър. От 8-ми ноември всички българи по балканските земи и Влахия изповядват върховенството на папата и в течение на близо четири десетилетия униатството е доминиращата християнска религия по нашите земи, като в Македония то се е запазило и до днес. Кардинал Лъв взема със себе си за Ватикана българския престолонаследник Ветлеамин /Венеамин/ и го предава на папа Инкоентий III за обучение и послушание. Папата се радва на престолонаследника на Йоаница и изпраща друго писмо до Калоян, с което възлага големи надежди за обучението и израстването на Венеамин като бъдещ владетел. И до сега българските историци, подвластни на идеологията и религиозната православна догма, не се интересуват какво е ста*ало с българския престолонаследник – първородния син на Калоян, който не се връща в България след смъртта на баща си, а на престола сяда племенник на Йоаница. В световната история няма прецедент, където императорски наследник се отказва от престола. В западни кралства това е ставало в един или два случая, когато престолонаследникът е получавал много висш духовен сан – кардинал или папа. Ако се докаже, че Венеамин е получил такъв сан (например кардинал), то той не ще да е със същото име, защото в такива случаи се сменят светските с духовни имена, и тогава твърде вероятно е връзките ни със западното християнство да се окажат значително по-добри отколкото са сега.

III. Същинска история на Филипополското /пловдивското/ херцогство.

След разпределянето на Византия между император Бодуен I, маркиз Бонифас дьо Монферат, барон Рение дьо Три и граф Луи дьо Блоа, започва строителството на резиденциите на нововьздигнатите Херцози, които са големи замъци на стратегичеси височини в близост до главните градове, както и строежа на по-малки крепости – замъците на бароните в съставните фиефства на херцогствата. Поради тоталното отричане на съществуването на Филипополското херцогство от нашите, гръцките, сръбските и руски историци, в сегашните карти за Латинската империя се обозначават само земите на Императора около Константинопол, Никейското херцогство, Солунското херцогство, което в 1209 г. се обявява за кралство, и Атинското херцогство, обявено за такова от Бонифас дьо Монферат. Целта на тази студия е да поправи тази грешка и да възстанови пред съвременниците ни поне част от историята на Филипополското херцогство – първата рицарска държава по нашите земи. След влизането си във Филипопол през ноември 1204 г. херцог Рение дьо Три с помощта на явно добри майстори изгражда величествена резиденция-цитадела на три льо от града – в района на сегашния град Куклен, която той нарича Естанемак /по-надолу даваме по-пьлни сведения за самия замьк/.

За изграждането са били необходими 6 месеца, но в края на май 1206 г. замъкът на херцога е бил напълно готов – непристъпен, водоснабден, с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души – рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, рицарите започват да строят два манастира Кукленският и Горноводенският (св. св. Козма и Дамян и св. Кирик), както и да довършват Бачковският манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите на Ордена на Храма /13 ноември 1204/ .

Фрагмент от стенописите на старата църква в Кукленския манастир с екзотични животни и рицари.

Още след превземането на Константинопол император Бодуен I изпратил с рицарят-тамплиер Бароц (Barozz) писмо (от 7 ноември 1204г.) и дарове за папа Инокентий, а също така и дарове за Ордена на Храма – парче от Христовия кръст и две кутии от сребро, пълни със скъпоценни камъни. Генуезски пирати обаче превзели венецианския кораб, с който пътувал командора на тамплиерите в Ломбардия Бароц и поради това Орденът се обърнал към папата да обуздае пиратите, да ги отлъчи от църквата и да върнат на Светия престол и Ордена отнетите скъпоценности и Свети реликви.

На 13-ти ноември папата поздравил рицарите тамплиери, които са съпровождали IV Кръстоносен поход, с превземането на Константинопол и предал с папска вулла всички манастири на византийската църква на Ордена. Това показва, че и Бачковският манастир е бил даден на Ордена, а другите два манастира – св. св. Козма и Дамян и св. Кирик са строени вероятно от сaмия Орден. В доказателство на това, в запазената до сега старинна църква в манастира в Куклен в ранните стенописи от началото на XIII век са изографисани слонове, крокодили, делфини (китове), които български иконописци по това време (българските историци казват, че манастирите са строени от българските царе Иван Асен II или Иван Александър) не са могли да знаят как изглеждат/вж.снимата на предната страница/. В подкрепа за построяването на Кукленския манастир от рицарите кръстоносци е и факта, че писмото на един oт рицарите, обсаждащи Станимака, е намерено под плочите на покрива на църквата.

Още нещо много интересно – според един от филибелийските хроникьори от 1846 г. при строежа на ново крило за библиотека на манастира в Куклен в началото на века, гръцкият игумен е наредил в темелите на строежа да бъде зазидан голям кован сандък с много старинни не гръцки свещенни книги, предполага се латински. До сега не са правени опити да се потърси това национално съкровище,като се има в пред вид,че през 1926г.библиотеката на манастира е горяла,а през 1928г.по време на голямото земетресение останките на сградата са се срутили и сега си личат само основите им,което би улеснило тьрсенето.

На около два километра източно от манастира (по-малко от 1 льо) се намира и височината, на която е бил изграден и замъкът-цитадела Естанемак. Територията на Естанемак е огромна – над 24 декара. Стените на крепостта са високи около 5-6 м, и образуват формата на паралелепипед с размери 220 на 120 м. В средата на крепостта има водохранилище, градено с тухли и варов разтвор, което е с обем 8-10 кубометра. Водоснабдяването е ставало с изворна вода чрез подземен трьбопровод от около 600 м. В подножието на крепостта и южно от нея има градени рицарски гробове, в които се намират изключителни артефакти, като например тамплиерски сребърен кръст с инкрустации (18 х 19 см), който може да се пришива към плащ или занитва към броня (съхранява се в Пловдивския музей, предаден лично от мен). Подобни кръстове, но не така изящни, се съхраняват в град Дъмбъртън Оукс (Англия), които са донесени от кръстоносци от Константинопол и се датират от XI и XII век.
Непосредствено до стените на самата резиденция Естанемак е намерен невероятен златен кръст с релефни картини от Раждането на Исус до Неговото Разпятие (9,8 х 6 см х 4,5мм, над 167 гр.24 карата) барелефно изваяни от двете му страни. Този кръст вероятно е принадлежал на някой от херцозите на Филипополскто херцогство или на командор на Ордена. В гробовете и наоколо са намерени и много оръжия – мечове, дръжки от мечове, стрели, токи, стрели от арбалет/орьжие,характерно само за рицарите/,слитьци от желязна руда.Последните показват,че в замъка е имало и леярна за леене на желязо от което са правили вероятно и орьжията си и броните си. Намерени са и много печати.

За съжаление сега музеите нямат бюджет за разкопки на замъка, а иманярите безжалостно копаят и рушат всичко там. Отделно от това, незаконна кариера вече достига подножието на стените на замъка и той може да бъде разрушен. Както беше отбелязано по-горе, Херцогството включва 12 фиефства на територия обхващаща около 3000 кв. километра. Руините от замъците на бароните са оста*али на 9 – 10 места,които са известни сред населението като калета или градища. Интересно е, че едно от фиефствата югоизточно от Пловдив след гр. Станимака се е наричало Боа дьо Кроа. То е било дадено не на рицар-християнин, а на туркопол (рицар-мюсулманин), който е имал мощехранилница с парченце от Христовия кръст. Може лесно да се предположи, че цар Борис III знаейки от латински източници за това фиефство, е поставил голям метален кръст през 1935 г. на предполагаемото място на баронския замък – градището край село Мостово, Асеновградско. Сега за това място се носят всякакви легенди, като никой не обръща внимание на историческия факт, че името на фиефството Боа дьо Кроа през XII век в превод означава Гората на Кръста (кръстова гора).

Да се върнем на събитията от началото на XIII век. Латинската империя Романия вече влиза в конфликти със съседите си: българите и гърците. Победените гърци тайно изпращат пратеници от различни краища на империята до Йоанис – императора на България – който винаги е воювал с тях, с обещанието да го обявят за свой Император и да вдигнат възстание срещу кръстоносците.

Като научават това, Император Бодуен I, доджът на Венеция Дандоло и херцог Луи дьо Блоа решават да съберат рицарската армия и да се подготвят за война срещу Калоян. Изпратените вестоносци до Солунското и Филипополското херцогства стигат с императорската депеша, която предизвиква различни реакции. Така например във Филипопол след като научават, че императорът ги вика, синът на херцога Рение, с брат му Жил, племеникът му Жак дьо Боуди и зетът на херцога Ахар дьо Вердюн, с около 30 свои рицари, както и придружители сержанти и оръженосци, тръгнали към Константинопол, но гърците с измама ги заловили всичките близо до днешния Дебър и ги предали на Калоян, който веднага наредил да им отрежат главите. Така Филипополският херцог остава само с около 95 рицари, като от тях само 15 са били оставени във Филипопол. Оста*алите се затворили в замъка Естанемак и се подготвили за обсада.

По същото време пред Адрианопол се събират оста*алите рицари и войска на франките – около триста рицари и хиляда сержанта. На празника Връбница пред стените на Адрианопол пристига и армията на Калоян, която се състои от 2-3 хиляди българи и власи и около 14 хиляди кумани. На Велики четвъртък сутринта куманите предизвикват рицарите, които са били на утринна служба и невъздържаният граф Луи дьо Блоа тръгва с отряда си рицари да ги преследва, и то на разстояние от лагера повече от две льо (8 км). Като вижда това, император Бодуен I тръгва на помощ на граф Луи, но куманите контраатакуват, кaтo успяват да прережат жилите на краката на много от рицарските коне и да убият падналите рицари. Така вероятно е убит и самият император, който в края на деня,по заповед на Калоян е бил с отрязана глава, която набучена на копие е била разнасяна от куманите в по нататъшните му походи .

По-нови изследвания на западни историци дават и допълнителни данни за разгрома на рицарите – по това време на годината са валели много пролетни проливни дьждове и околността около Адрианопол е била силно подгизнала и кална от разливите на реката, както става и досега. Бронираните рицари и техните тежки коне след устрема, с който се втурнали да преследват куманите, се озовали в капан – затьвали в калта и ставали лесна плячка за леката куманска конница, а падналите от конете си рицари изобщо не са могли да се изправят, камо ли да се бият.

Алберик, абат на манастира Trium Fontium, описва сьбитията така: „...Императорьт повел войската си, но уви, понеже не се предпазвал от засади, бил пленен от врага с хитрост в изобилстващите с вода блата, от които можели да излязат само куманите...”


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Петък, 12.04.2013, 17:26 | Съобщение # 10
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
IV. Опустошаване на Тракия и разрушаването на Филипопол от Йоаница

След разбиването на рицарите край Адрианопол оцелелите от тях се прибират в Константинопол на 16 април и съобщават за поражението. На следващия ден братът на Балдуин – Хенрик дьо Ено – е провъзгласен за регент поради неяснотите около съдбата на императора /едни от рицарите казвали че е убит, а други, че е ранен и пленен/.

От края на април 1204 г Йоаница започва грабителски походи из Тракия и Беломорието, като превзема редица градове, разрушава ги до основи, а населението избива или отвежда в робство в Бесарабия. Заради невижданите жестокости франките и гърците наричат Калоян /в превод добрия Иван,а не хубавия Иван/ с прозвището Злото куче, или Скилойоанис /Кучеиван/. И така, Йоаница завзема и разрушава Димотика, Серес, Солун, а през юни решава да превземе и Филипопол.

„И когато Йоанис видя, че не би могъл да стори повече, обърна се назад към своята страна с всичките си хора. И тези от Филипопол, който беше владение на Рение дьо Три, на когото императора го бе дал, чуха, че император Бодуен бе погубен и с него много от бароните и че маркизът бе изгубил Сер; и те видяхя, че роднините на херцога Рение и неговия син и неговия племенник и неговия зет го бяха изоставили и че той имаше малко хора; и те помислиха че франките никога вече няма да имат превъзходство. Една част от хората, които бяха 12 души попеликани, отидоха при Йоанис, предадоха му се и му казаха: Господарю, язди до Филипопол или изпрати армията си; ние ще ти предадем целия град и ни запази.
Когато Рение дьо Три, който беше в града, научи това, той се усъмни да не би да го предадат на Йоанис. Той излезе с толкова хора, колкото имаше, и като мина през едно от предградията на града, където бяха попеликаните, които се бяха предали на Йоанис, и го запали и изгори голяма част от него. И той отиде в замъка Естанемак, който беше на три льо оттам и имаше гарнизон от неговите хора. И той влезе вътре и остана там дълго време обсаден, около тринадесет месеца, в голяма грижа и голяма нищета; и изпаднали в голяма нужда те, неговите хора яли конете си. И той беше на девет дни път от Константинопол без да могат да чуят новини едните за другите.
Тогава Йоанис изпрати своята армия пред Филипопол и не стоя дълго, когато тези от града му се предадоха и той им обеща да им обеспечи живота. И когато го посрещнаха с почит, той нареди да убият най напред архиепископа на града; а от високопоставените люде заповяда някои да одерат живи, други да сварят, а на други да отрежат главите, а всичките оста*али той нареди да срутят целия град – и кулите и стените, а дворците и богатите високи къщи да разрушат и изгорят. И на другия ден всички бяха оковани във вериги и отведени като роби. Така бе унищожен благородния град Филипопол, които беше един от трите най-красиви градове на Константинополската империя.”

А ето как описва падането на Филипопол византиецът Хониат:

„Отдавна той /Йоаница/ беше озлобен на тоя град и тьрсеше само повод да го завладее, като силно се сьрдеше на жителите му, които се отврьщават от него като от „мьж от кьрвища”; и тогава душата му беше силно пламнала от варварска гордост, задето те избрали Алексия Аспиет за градов управител и отбльскваха нападенията му. Градьт бе разрушен до основи, обьрнат в силни развалини, но едно нещо поразяваше зрителите – на висок кол, обесен за краката, висеше одран Аспиет на вьже, прокарано през жилите на петите му...”

Над 40’000 жители на Филипопол са отведени в робство, а избягалите около 10’000 предимно попеликани основават селище на около 30 км югозападно от Филипопол високо в планината, където днес е резерватът Тъмръш. По сьщото време в Тьрново се подготвяло вьзстание срещу Калоян, който след разгрома на Филипопол се заврьща там, „кьдето наказал изменниците сьс страшни казни и новоизнамерени видове смьрт...” За зверската жестокост на Калоян са писали много негови сьвременници:

„... никога окото не е виждало, ухото не е чувало и не е дохождало на хорското сьрце това, което доведе нашествието на Йоаница... письци, викове и плачове заглушаваха всичко, цели многобройни градове потьваха в преизподнята на ада... и тук влекат в плен; на друго место грабят; тук хвьрлени на улицата заклани деца; там закопават изнемощели старци...”

V. Походът на Хенрик и освобождаването на Херцог Рение дьо Три

Повече от година след гореописаните апокалиптични събития, маршалът на франките Жофроа дьо Вилардуен се връща в своите хроники отново към събитията вьв Филипополското херцогство. Тук той в най-голяма степен указва, че замъкът Естанемак не е тогавашния град Станимака, както се смята до сега, а е отделно разположено друго фортификационно съоръжение. Самото име Естанемак идва от грьцкото Ексо Станемак в превод „отвън Станемак”,тьй като замькьт е бил на 1,5 льо извьн града, вследствие неправилните произношения и сливания е ста*ало Естанемак.

„...Тогава регентът на империята Хенрик и бароните, които бяха с него, свикаха съвет; и тяхното решение беше да яздат напред. И те яздиха два дни и се установиха на лагер в една много красива долина близо до един замък, който се наричаше Мониак. Те превзеха замъка и седяха в него пет дни. И решиха, че ще отидат да помогнат на херцог Рение дьо Три, който беше обсаден в замъка Естанемак, и беше затворен там около тринадесет месеца. Хенрик, регентът на империята, както и голяма част от неговите хора, останаха в лагера; другите отидоха да помогнат на Рение дьо Три.

И знайте, че тези, които отиваха там, отиваха към твърде голяма опасност, тъй като малко такива походи са виждани. В този поход за оказване на помощ отидоха рицарите Конон дьо Бетюн, Жофроа дьо Вилардуен, Макер дьо Сент Менеулд, Милон дьо Бре*ан, Пиер дьо Брашно, Пайен дьо Орлеан, Ансо дьо Кайю, Тиери дьо Лоос, Гийом дьо Першоа и техните сержанти и коняри, както и един венецианнски отряд с командор Андре дьо Валер. И те яздиха така до замъка Естанемак и се приближиха толкова , че го видяха .

Обсадените кръстоносци виждат очакваната помощ/гравюра на Густав Доре/

Херцог Рение дьо Три бе при палисадите на стената на замъка и забеляза челната охрана, която се командваше от Жофроа, марщала на Романия, и другите части, които идваха след него в боен ред. И Рение не позна какви хора бяха те. И това не беше чудно, защото много време нямаше новини за тях; и помисли, че това са гърци или власи.
Жофроа маршалът взе рицари туркополи и стрелци с арбалет на коне и ги изпрати напред, за да узнаят какво става в замъка, защото не знаеха дали те са живи, тъй като дълго време не бяха чували новини от тях. И когато те пристигнаха пред замъка, херцог Рение и неговите хора ги разпознаха и страшно много се зарадваха. Тогава те излязоха от замъка и посрещнаха своите приятели; и беше голяма радост и за едните и за другите.
И тогава бароните се настаниха в един много хубав и укрепен град, който беше разположен в близост до замъка, и който държеше толкова време замъка в обсада. Тогава бароните казаха, че били чули да се говори, че Император Бодуен бил убит от Йоанис, но че те не го вярват. И Рение дьо Три им каза, че това е истина и те го повярваха. И много плакаха и бяха натъжени, но можеха ли да поправят ста*алото.
И тогава бароните решиха, че ще отидат в Константинопол и ще коронясат Хенрик за Император на Романия...”

На 20 август 1206 г. Хенрик дьо Фландър и дьо Ено тържествено е коронясан за Император на Латинската империя в храма Света София в Константинопол.

По-ясно от описаното от Вилардуен местоположение на херцогския замьк Естанемак, различно от намиращия се наблизо хубав и добре укрепен град /това всьщност е Станимака/ няма. Или доказваме убедително – замькьт Естанемак не е град Станимака, нито Асенова крепост, както твьрди проф. Николай Овчаров.тьй като тя е на повече от шест льо от Филипопол,и до края на деветнадесети век се е наричала „крепост Петърч”,а не крепост „Станемахос” и ако както той казва ,че в нея е имало само 15 рицари срещу войските на Калоян, то техният подвиг може да се сравни с този на спартанците срещу армията на Ксеркс.

VI. Филипополското Херцогство след 1206 година

Хронология на събитията

На 4 февруари 1207 г., император Хенрик се оженва за Агнес –дъщеря на херцог Бонифас дьо Монферат.

На 4 септември херцог дьо Монферат е убит от българите, а месец по-късно – на 8 октомври 1207 г. – край Солун е убит Йоаница – „император на България и Влахия”.

Да се спрем накратко за погребването на Калоян. През 1972г. при разкопки на цьрквата „Св. 40 мьченици” в Тьрново е разкрит скелет /гроб 39/ на мьж с голям златен прьстен с надпис „калоянов прьстен”. Тьй като желанието да се намерят останките на поне един бьлгарски владетел е било много голямо, веднага се решило – това е цар Калоян. Нека сега да приведем малко, но важни и убедителни контрадоводи: едва ли толкова могьщ цар като Калоян ще носи прьстен на велможа, макар и златен, а няма да носи царски прьстен, каквато е била традицията. В скъльпените интерпретации на някои наши историци се изказва мнение за личен характер на прьстена, а не за властови, което е абсурдно даже и като идея.Отбелязва се даже,че Калоян е бил погре*ан сьс стария си прьстен от младини,преди да стане цар. Големината на скелета (188 см) говори за много едьр мьж за времето си – висок около 195 см. Никьде досега не са открити източници, кьдето да е отбелязан огромния рьст на Йоаница, а ако той е бил с такьв, куманската му войска ще да е била до гьрдите му – при среден рьст от 155 см – което неминуемо щеше да е описано някьде. Така че този скелет едва ли е бил на Калоян.

В лятото на 1208 г./1 август 1208г./ император Хенрик разбива напьлно нахлулата в Херцогството войска на цар Борил край Филипопол. Ето как описва битката латинския летописец Валансиен:

Битка на кръстоносците с врага /гравюра на Густав Доре/

„.ПредиПетдесетница Хенрик получил известие,че Борил нахлул в земите на Филипополското херцогство и потеглил на помощ кьм Филипопол...Хенрик разделил войската си на две – едната под командването на маршал Жофроа дьо Вилардуен и на херцог дьо Три да нападне в определен момент охраната на бьлгарския цар и да го плени; в другата, рьководена от него самия, са били главните сили на латините и се сьстояла от 18 отреда, като всеки отряд имал по 20 рицари, а прикритието на императора е било от 50....
...Едно истинско крьстоносно настроение обхвана рицарите,... напред с крьст в рька препускал войствения капелан Филип и с викове „Божи гроб” франките с наведени напред копия се спуснали сред неприятеля.И срещнали власите и куманите и всеки много яростно сьбарял своя противник...И за тези които падали,нямало никаква вьзможност да се вдигнат,защото докато едни ги сьбаряли ,други били готови да ги убият... Куманите се опитали сьс своята тактика да се измькнат, но Вилардуен нападнал телохранителите на Борил, които били 1600 души, и само с25 рицари ги прьснал, а Борил позорно избягал. Скоро след това цялата Борилова войска от 33 хиляди души била обьрната в бягство; рицарите се спуснали подире им и ги преследвали, докато те се изгубили в планината.”

След бляскавата победа,Хенрик рькополага барон Жерар дьо Стрьом като наследник на херцог Рение дьо Три за Херцог на Филипополското херцогство /Барон дьо Стрьом е роднина на Рение дьо Три, чийто син , зет и племенник са били убити, както знаем от хрониките на Вилардуен/, което той управлява до 1222 г. С установяването си в замъка Естанемак новият херцог дьо Стрьом започва възстановяването на Филипопол, на град Станимака и на един по отдалечен укрепен град северно от Филипопол – предполагаме Диоклецианопол/вьзможно е и да е и градСтрелча,тьй като крепостта Стрелец е била седалище на фиеф/. Той кани заселилите се в планината след разрушаването на Филипопол попеликани отново да се вьрнат във Филипопол. Интересно е едно заключение на херцог Жерар дьо Стрьом, направено в едно писмо до жена си във Фландрия:

„И много ми е чудно как тези мои поданници от всякакви народности – и власи и гърци и попеликани – са научили за такова кратко време да говорят и по франкски и по латински, и даже да четат и пишат, а нашите селяни във Фландрия и за 100 години не са се научили...”

Филипополското херцогство, респективно резиденция Естанемак, става и любимо место за дипломатическите срещи на другия брат на император Хенрик – Йосташ дьо Ено. Тук той успява след смъртта на Агнес да сватоса Хенрик за дъщерята на Калоян – Мария – през 1213 г. Преди това през 1210 г., след разгрома на Борил, херцог дьо Стрьом и братьт на императора Хенрик – Йосташ дьо Ено – сватосват владетелят на Чепинското деспотство, деспот Алексий Слав, с дьщерята на император Хенрик. Деспотството на Слав граничи по линията Кричим – Пазарджик с Филипополското херцогство. Сватосването става в замька Естанемак и е описано подробно:

„След битката с Борил, Хенрик решил да се разправи и с деспот Алексий Слав. Като разбрал за това Слав се явил веднага в замька Естанемак, кьдето бил отседнал императорьт с бароните, паднал на колене, целунал крака и рьката на Хенрик, и предложил сам да му служи и да му е васал. Тогава дьо Стрьом и Вилардуен предложили на императора да скрепи приятелството с брак между Слав и дьшеря му. Слав отново паднал на колене и казал ,,Сир, обьрнаха ми внимание за вашата дьщеря, която много ви моля да ми я дадете за жена. Аз сьм много богат сьс земя и ськровище от сребро и злато и в моята страна ме уважават като благородник. Аз ви моля да ми я дадете.”

Хенрик посрещнал пьрвом тази молба с насмешка, защото било обидно от една страна да повери дьщеря си на един варварин, а от друга, дьщеря му била още дете. Но предвид важността на този брак за империята той приел сьс следните думи:

„Славо, аз Ви давам дьщеря си с условие, щото Бог да допусне да се радвате на това; а аз ви давам и цялото богатство, което ние взехме тук, при условие да си от моите хора и да ми служиш. И после ще подаря заедно с това и цяла Влахия, господар на която ще ви направя ако е угодно Богу, и ако аз искам...”

И наистина след няколко дена сватбата била обявена. Слав за втори пьт отишьл в резиденция Естанемак, кьдето му била сьобщена датата, когато деспота ще отведе младата си невяста, а Хенрик му подарил собствения си боен кон. На указаната дата Слав бил посрещнат в Селеври от самия император и дьщеря му и всички заминали за Константинопол, кьдето сватбата траяла цяла неделя. След сватбата Слав и младата невяста, придружени от Йосташ дьо Ено, се отправили кьм резиденцията на дьо Стрьом, кьдето братьт на императора оста*ал, а младоженците продьлжили кьм Цепина.

Близо три години след тези сватба, по предложение на Йосташ дьо Ено, херцог дьо Стрьом и други барони, с цел избягване на нова конфронтация с Борил, която ще рефлектира най-много вьрху Филипополското херцогство, Хенрик изпратил пратеници-двама от неговите барони,за сродяване с бьлгарския владетел като поискал доведената му дьщеря за своя сьпруга. Цар Борил веднага се сьгласил, тьй като това е била дьшерята на Йоаница и Царицата-куманка. Това предложение на Хенрик се оказало спасителна котва и за Борил, защото съюзьт му с латинския император ставал основа за цялата му по нататьшна вьтрешна и вьншна политика. Той с голяма радост приел пратениците – двамата барони дошли с великолепна свита, и изпратил с тях Калояновата щерка сьс зестра, сьстояща се от шестдесет мулешки товара злато, сребро, скьпоценни камьни и копринени платове и свита.

„Нямаше муле, което да не бьде покрито с червен копринен плат,който се влачеше поне на седем стьпки след всяко животно,Вьпреки лошите пьтища,никой от тези платове не беше скьсан и всичко беше запазено в изящество и благородство”.

Сватбата се състояла в Константинопол с подобаващи пищни многодневни тьржества.

През 1216 г. умира Хенрик – император на Латинската империя.

През 1218 г. Иван Асен се възкачва на българския императорски трон и ослепява цар Борил. Отново е игнориран Венеамин – първородния син на Калоян.

Иван Асен поддържа добри връзки с Филипополското Херцогство, което явно поема васални задължения и към Иван Асен. Това става ясно от участието на филипополските рицари в битката при Клокотница, където сигурният в победата си над българите Теодор Комнин е изненадан, че сред далеч по-малобройната и недобре обучена българска армия има ядро от стотина рицари, които разбиват в битката гърците. Отново наши историци обявяват тежките конници, които се бият за българския цар, за кумански.

През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий IX, между бароните на Латинската империя и екс-краля на Йерусалим от 1210 до 1225 г. – Джон/Жан/ дьо Бриен, бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен – „най-рицарствения и храбьр воин в целия свят”, и на неговите наследници, с изключение на това, което дьржи българският цар Иван Асен. Това отново категорично доказва васалното статукво на Херцогството кьм Бьлгарската дьржава, а не че е било унищожено или присьединено кьм нея. Тук му е мястото да се отбележи,че Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг, защото е бил Регент на Кипьр от 1218 до 1231 г., а Кипьр е владение на Ордена на Храма,продадено още от крал Ричард Львското сьрце.

Джон дьо Бриен е имал трима сина: Йоан дьо Бриен (който става крал на Армения,тук използуваме православното произнасяне на името), Алфонс дьо Акр и Луи дьо Бриен. Между последните двама трябва да се тьрси и следващия Филипополски херцог.

Джон дьо Бриен се среща на бойното поле срещу обединените войски на Иван Асен и Иван Ватаци през 1235г.пред стените на Константинопол ,кьдето напьлно ги разбива и то само сьс 160 рицари и три отряда опьлченци.

Ето как описва битката латинския автор,епископ Филип Муск от град Турие вьв Фландрия;”...с тези три отряда и рицарите си,дьо Бриен излязьл срещу враговете отвьн градските стени;...бьлгарския цар и византийския имали 45 отреда и много кораби в морето,но три отреда надвили на 45 ;...нито Хектор, нито Роланд,нито Ожье, нито дори храбрия Йуда Макавей не са показали по голяма храброст отколкото Джон дьо Бриен в него ден;...от разбития неприятел се спасили само сьщо три отреда,предводителствувани от царете Асеня и Ватаци...”
Трябва да се има в пред вид,че един военен отряд е наброявал около100 души,а охранителните отряди на владетелите са били от около 1000-1500 воини.За указаната битка се сьобщава,че сьвместната бьлгаровизантийска армия е наброявала над 10,000 души,а рицарят дьо Бриен е бил „само” на 87 години/б.а./.

Джон дьо Бриен умира на 23.03.1237г. на 89 годишна вьзраст,надживявайки всички свои врьстници и бойни другари от Йерусалимското кралство,като остава пример в историята за рицар-тамплиер белязан с „Божията благословия и закрилата на Божи гроб”.

През 1241 г. Иван Асен умира в Търново. Византийците постепенно превземат градовете и крепостите на франките. Около 1260 г. византийците превземат Филипопол, Станимака и Естанемак. Тамплиерите се оттеглят от манастирите и крепостите на Филипополското херцогство и това е неговия край.

През 1270 г. Тамплиерският Орден притежава над 1000 селища в Португалия, Франция, Германия, Италия,Кипьр, Полша и Унгария, и наброява над 9000 рицари.

Пловдив - Куклен, 11.11.2006г.


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Петък, 12.04.2013, 17:27 | Съобщение # 11
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
NON NOBIS,DOMINE,NON NOBIS.SED NOMINI,TUO DA GLORIAM

ДЖОН ДЬО БРИЕН
/рицар - тамплиер/

Биографична справка

Пълно име ; Джон/Жан/ дьо Бриен [ John de Brienne]

Титли ; Крал на Йерусалимското кралство/1210-1225г/
Сеньор на Бейрут/1210-1225/
Регент на Кипър /1218-1231/
Херцог на Филипопол /април 1229-март 1237/
Регент на Латинската Империя /1231 -1237/

Година на раждане; 1148 г.

Дата на смьртта ;23.03.1237 г.- умрял на 89 години

Родители ; баща - Граф Ерар дьо Бриен
майка- Агнесс дьо Невер

Бракове ; с Мария дьо Монферат от 1210 до 1214 г.
сьс Стефания от 1214 до 1224 г.
с Беренгария де Кастильо от 1224 до 1237г.

Деца ;от кралица Мария дьо Монферат –Изабелла дьо Бриен,
кралица на Йерусалимското кралство /ИзабеллаII/

от Стефания – Йоан дьо Бриен, крал на Армения

от Беренгария-Алфонс дьо Акр,Жана дьо Бриен,Луи дьо - Бриен и Мария дьо Бриен

Използвани източници; Ришар Ж. Латино-Йерусалимското кралство- превод от френски стр.448

Приложения

- списък на упоменатите рицари

- карти на Латинската империя

- карта на Филипополското херцогство с крепостите

-списьк на фиефствата

- снимки на намерените артефакти

- снимки на Кукленския манастир и стенописите му

- снимки на руините на замъка Естанемак

- копия от писмата на папа Инокентий до Калоян

- копие на писмото на рицаря обсаждал Станимака

-справка за Джон дьо Бриен-титли,бракове ,наследници

-копие на писмото на Алексий Ангел до Бодуен дьо Фландьр и дьо Ено

-гравюри на Густав Доре, направени за битките на рицарите-крьстоносци

Фиефства на Филипополското Херцогство

-фиеф„Kouklend” - замьк на барона крепостта Калето над г.Куклен
-фиеф„Boa de Croa”-замьк на барона в м.Градището край с.Мостово
-фиеф„Стрельц” -замьк на барона крепостта”Стрелъцград”,Стрелча
-фиеф”Diocletianopol”-баронски замьк до град Хисар
-фиеф”Stanimaсhos”-замькна барона крепостта”Петърч”/Асенова кр./
-фиеф”Tumrus”- замьк на барона крепостта Калето над с.Извор
-фиеф”Belyatoa”- замьк на барона крепостта край с.Розовец
-фиеф”Alexiopol”-замьк на барона крепостта до гр.Раковски
-фиеф”Perestien” -замьк на барона крепостта над г.Перущица
-фиеф”Debora” - замьк на барона крепостта до с. Татарево до Дебьр


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Петък, 12.04.2013, 17:33 | Съобщение # 12
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Всичко това може да бъде доказано със снимков материал на намерени доказателства , че замъка не е бил в Асеновград а именно межу град Куклен и Кукленския манастир . Който желае мога да му изпратя още снимки от Манастира където ясно се вижда на стенописа слон , кит, черна пантера и други екзотични животни , които няма как да са били познати на художниците по онова време освен ако те самите не са били от ордена.




Това е мястото където е бил изграден замъка . Снимката е правена от северната страна . На южната страна е открито рицарско гробище . За да бъде предпазен от иманяри умишлено не публикувам снимки от близък план . Интересното е , че от хълма се вижда перфектно Пловдив , Асеновград и манастира Козма и Дамян . Всеки може да посети старата църква в манастира и да види старото изографисване на стените , което случайно е открито при реставрация . То е реално първия пласт рисунки .
В последствие върху него е направен от гърците втори , а първия пласт е унищожен с тези дупки , които са ги правили за да изрисуват техните си . За да може мазилката да хване по - добре.



В кръга виждате втори тамплиер . Има още много направени от мен снимки , ако някой друг знае нещо по темата моля да я сподели .

ПС: Тази тема съм я поствал в един форум преди 6-7 години, тогава всички с малки изключения ме нападнаха, като повечето даже не бяха прочели материала и ме обвиниха в масонство и родоотстъпничество. Много моля тук да не се получи същия сценарий, съгласен съм и съм готов за открити дебати , само при условие че прочетете целия материал и се съобразявате с източниците които са използвани за това. Имайте в предвид , че това е дългогодишен труд, разпечатването му наляво и надясно без упоменаването на източника и автора е забранено по смислъла на интелектуалната собственост. smile Успех .


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Неделя, 14.04.2013, 19:18 | Съобщение # 13
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Страхотна статия, информацията не мога да кажа дали е вярна или не, защото все пак не съм историк и нямам никакъв опит в това, но давам 6-ца за труда. Заслужава си да се посети Пловдивския музей, както и манастира в Куклен. Наистина информацията е спорна между историците, но все пак при направени проучвания и разкопки - доказателствата са си доказателства и не могат да се оспорят. Не обръщай внимание и дерзай напред! smile

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
poj160arДата: Петък, 26.04.2013, 18:47 | Съобщение # 14
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Ето и малко инфо за Манастира в с. Скравена, общ. Ботевград:

Добавено (26.04.2013, 18:47)
---------------------------------------------
Скравенски манастир "Св. Николай Мирликийски":

Скравенският манастир се намира близо до село Скравена, на 6 км севрно от Ботевград, на 50 км южно от Враца и на 60 км североизточно от София. Манастирът е разположен на хълм и се вижда ясно от главния път Е-79.
До манастирът се стига от село Скравена, като пътят е проходим за кола дори и при лоши атмосферни условия, пътят е асфалтиран и са поставени обозначителни табели.
Скравенският манастир "Св. Николай Мирликийски" е основан по време на Втората българска държава, след което е разрушаван на няколко пъти и потъва в забрава. През 1938 - 1941г. са проведени разкопки на мястото на разрушения манастир и са открити основите на храм, който е бил опожарен и затрупан с пръст. При по-натъшното разкопаване на крилото на храма е открита и килия, в която e имало огнище, на което се предполага, че се е приготвяла храна за много хора. При разкопките били открити и шест скелета в различно положение. На 100-на метра от тези разкопки били открити основите и на друга църква, а към върха на хълма също има оброк, за който се смята че е издигнат върху основите на друга църква.
Сегашния Скравенски храм и част от килиите са построени през 1946г., върху разкопаните основи на старата църква. Огромна заслуга за градежа им, има монахинята Людмила, която посветила живота си на манастира и дълго събирала помощи за построяването му. След смъртта си през 1986г., монахинята е погребана под вековния дъб до църквата, а за Скравенската обител поема грижата свещеник Васил Делиев.
Скравенската църква е изографисана неотдавна с помощта на настоящия кмет на община Ботевград - Георги Георгиев, кмета на село Скравена - Иван Иванов и жители на споменатото село. Иконите и иконостасът са дарение от семейство Лесичкови от село Скравена. Празникът на Скравенския манастир се чества всяка година на на 9 май, а старият дъб, който е на 520 години, все още може да се види до църквата.
Скравенският манастир "Св. Николай" е един от 100-те национални туристически обекта на БТС.
Понастоящем в манастира не живеят монаси или монахини и комплексът се поддържа от Здравко Лесичков. Църквата е издигната през 1946г. и представлява просторна, еднокорабна, едноапсидна сграда с емпория (балкон) и триделен притвор с камбанария.
Манастирът разполага с трапезария с камина за около 20 човека. В "Св. Николай" се извършват също кръщавки и венчавки.

Прикачвания: 6490066.jpg(16Kb) · 6900058.jpg(130Kb) · 8555370.jpg(57Kb) · 0812970.jpg(43Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
poj160arДата: Събота, 04.05.2013, 19:34 | Съобщение # 15
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Ето и едно видеоклипче:
My WebPage



Добавено (04.05.2013, 19:34)
---------------------------------------------
smile Ето още един пресен пресен видеоматериал, направен от репортерски екип на българска телевизия през м. Април - 2013г. на Етрополски манастир "Света Троица":

My WebPage
Прикачвания: 7738964.jpg(45Kb)


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Събота, 04.05.2013, 19:35
 
Форум Екзотик Плантс България » Пътешествия и форографии » Разкази и фотографии от България » Манастирите в България и по света - снимки, видео и други (Видеоматериали, снимки, лични впечатления и други)
Страница 1 от 212»
Търси: