Clivia - Форум Екзотик Плантс България
Неделя, 04.12.2016, 04:56
Добре дошли Гост | RSS

Форум - Екзотик Плантс България

[ НОВИ МНЕНИЯ · СЪФОРУМЦИ · Правила на форума · ТЪРСАЧКА · RSS ]
Страница 1 от 11
Форум Екзотик Плантс България » НЕПЛОДОДАВАЩИ - ТРОПИК , СУБТРОПИК И УМЕРЕН КЛИМАТ » Цветя , растения - вътрешен декор » Clivia (Кливия)
Clivia
OrdonezДата: Неделя, 24.03.2013, 00:28 | Съобщение # 1
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
ОПИСАНИЕ

Кливията е открита за първи път в Южна Африка, през септември 1815 година, от естествоизпитателя Уилям Бърчел. През 1828 г. ботаника Джон Ландли, описва растенията, внесени в Англия, като Clivia nobilis, в чест на Лейди Шарлот Флорентин Клайв – Дукеса на Нортъмбърленд.

Кливията принадлежи към семейство Кокичеви (Amaryllidaceae; Haemantheae).
До наши дни има пет описани вида Кливия именовани съответно C. nobilis, C. miniata, C. gardenii, C. caulescens и C. mirabilis. Друга специфична форма позната като “блатна Кливия” е открита в южен КваЗулу-Натал (Южна Африка).

ОТГЛЕЖДАНЕ

Да се отглежда Кливия не е трудно, ако се спазват някой основни правила свързани с почвата, поливането, торенето, светлината, температурата, както и болестите и вредителите по тях.
Почва:
И шестте вида кливии произхождат от Южна Африка, най-често отглежданата по целия свят е Clivia miniata. В Европа се отглежда като вътрешно саксийно растение. В естествената си среда те се срещат по южно разположени склонове, под дървета и често на върха на някоя скала. Кливиите са полуепифитни растения, живеещи върху земята, заровили корени в слоя паднали листа, извличащи хранителни вещества от хумуса, който се получава при разлагането на листата. Техните дълги бели корени представляват една удивителна “гъба”, която осигурява на растенията висока издръжливост на засушаване. Ние трябва да се опитаме да пресъздадем тези условия, ако искаме да оптимизираме растежа им.
Когато отглеждаме Кливии извън естествената им среда, има няколко ключови елемента, които трябва да се имат предвид:
1. Кливиите не обичат да бъдат садени в пръст. Техните корени не са създадени да живеят в пръст, за това често изгниват, като остават само някой повърхностни корени живи. Растенията оцеляват, но цъфтят вяло.
2. Корените на Кливиите изискват наличието на много кислород около тях. Те мразят да са мокри, да има задържане на вода. Тежките глинести почви са лоши за тяхното отглеждане.
3. Високите саксии се оттичат по-добре от ниските. Височината на саксията определя нейната способност да пропуска водата, ако почвата е достатъчно пореста.
4. За да се оттича водата, се изисква физическа връзка между дъното на саксията и почвата. Ако саксията е във въздуха и към нея има прикрепена плътно чинийка, ще се получи подгизнал пласт почва. Субстрата ще действа като попивателна гъба, която ще изсмуква водата и няма да я оставя да се оттече свободно. Така че не слагайте дренажен материал на дъното на саксията, а сложете растението върху тавичка с пясък или материал който поема водата.
5. Когато смесваме субстрати с различен размер на частиците, резултата се нарича матрица. Получава се така, че малките частици запълват порите, които се получават между големите частици и така се създава плътна смес. Това е тайната на бетона – частиците на пясъка запълват местенцата между чакъла и цимента, и ги втвърдява по техните места. Пропускливостта на обикновения пясък и обикновения чакъл е висока, но когато се смесят в правилната пропорция, пропускливостта им рязко спада. Така че, принципно когато смесваме частици с различен размер за получаването на субстрат, намаляваме количеството кислород в почвата и нейните дренажни свойства. Ако добавим пясък към субстрат, съставен от дървени кори, го правим по-тежък, с по-малко кислород и по-слабо пропусклив. Помнете, че Кливиите са СИЛНО зависими от високото ниво на кислород в почвата.
6. Пясъкът не е еднакъв. Зависи от какви скали произхожда – кварцит, гранит и т.н. По принцип кварцовия пясък е най-добрия, защото притежава точните физически и химически свойства. Това което трябва да се избягва при използването на речен пясък, е пясъка произхождащ от разрушени гранитни скали. Този вид пясък има много фини частици, които задръстват субстрата и когато е взет направо от реката, често носи зарази и нематоди. Какъвто и пясък да използвате, важно е да пресеете фините частици.
7. Това, което всеки търси в един перфектен субстрат за отглеждане е:
* физически и химически стабилен субстрат (не бива да се разлага или да се разпада);
* добра способност за задържане на вода;
* добро съдържание на кислород, оттук и добра дренажна способност (запълнена с въздух шупливост);
* добра способност за абсорбиране на торове и предаването им на растението.
Характеристики на някой видове почви:
1. Наторени борови кори
Този вид субстрат се прави от пресни борови кори. Насичат се на големи парчета и към тях се добавя калциева сол, азот и вода. Всяка седмица в период от 6 до 12 седмици сместа се обръща, за да се обогати с кислород и се полива отново. Загрява се до 60-70 градуса всяка седмица. По време на обогатяването с тор, корите се разграждат, остава само сърцевината, всичко друго се разлага от бактерии и гъби. Резултата е черен, не миризлив субстрат с отлични физически и химически свойства: химически стабилен, без токсини, добър дренаж и добро съдържание на кислород. Напълно чист откъм зарази и нематоди.
Продава се с различни размери на корите, което позволява всеки да избере в зависимост от големината на растението.
2. Вермикулит
Той се добива от слюда, която се загрява докато не се пукне като пуканка. Широко се използва в САЩ за отглеждане на растения. Проблемно е много високото pH – около 9.0, което е прекалено високо за повечето растения. Разлага се и се сбива, лишава от кислород корените. Не e подходящ за Кливии.
3. Перлит
Добива се от скална субстанция, която се загрява, процеса е известен като “отгряване” – до сфероидизация. Много висока порьозност и пропускливост, отличен за вкореняване на резници. Кливиите растат добре в него, но поливането и торенето трябва да се контролира много внимателно, защото перлита задържа много малко вода и хранителни вещества.
4. Полиестерни топчета
Често се добавят към субстрата. Не добавят нищо, а може да уплътнят почвата и да я направят по непропусклива.
5. Влакна от кокосов орех
Добива се от външната страна на кокосовия орех. Прекрасно задържа вода, но е слабо пропусклив. Може да се добави към корите, за да повиши задържането на вода. Добавя се от 10-30% от обема на сместа.
6. Сфагнум мъх
Отново прекрасна способност да задържа вода, но слаба пропускливост. Може да се използва за смеси.
Най-подходящ е субстрата от наторени борови кори. Ако той е произведен по правилния начин и е избран подходящ за растението размер, всяко растение ще расте перфектно. Най-добре е Кливиите да се отглеждат в големи саксии в груб субстрат. Те ще оцелеят и ако са посяти в обикновена пръст, но растежа и цвета им ще са разочароващи.
Подготвяне на почвата:
Кливиите не обичат да са подгизнали, така че е необходима добра пропускливост. Трябва да се използва песъчлива или глинесто-песъчлива почва. По-важното за добрата пропускливост е почвата да е пореста. Адекватен компост с натрошени кори ще осигури това. Стойността на pH трябва да е от 5,5 до 6,5, това приближава до условията които предоставя листовката в естествената им среда.



ПОЛИВАНЕ И ТОРЕНЕ
Поливане
Веднага щом растението покаже признаци на живот през лятото, трябва да започне и поливането. То трябва да продължи през периода на растеж, но с настъпването на първите есенни студове, трябва да се намали. Добре е през зимата поливането напълно да се преустанови.
Когато структурата на почвата е отлична, опасността от преполиване е малка. Преполиването в лоша почва обаче ще доведе до изгниване на корените. Ако се забележи подобно нещо, трябва веднага да се извади растението, да се изреже гнилото, да се промие с подходящ фунгицид и да му се даде възможност да заздравеят раните преди да се посади отново.
Торене
Когато се култивират в този вид компост (силно отцедлив и пропусклив ), хранителните вещества бързо се отмиват, за това е желателно растението да се похранва. Може да се добави бавно разтворим тор още при посаждането. Ако прилагате листно подхранване през пролетта трябва да се наблегне на азота, за да се стимулира вегетативното развитие. През лятото трябва да е максимално количеството на калия, за да стимулира развиващите се цветове. По време на зимните месеци, през които е периода на покой, не се препоръчва торене. Формулите 30:10:10, 18:18:18, 10:20:30 или подобни са подходящи със смяната на сезоните.
азота (N) стимулира изобилен растеж, но трябва да бъде балансиран от калий (К), иначе тъканите на растението ще станат меки (тънки клетъчни стени) и ще са по-слабо устойчиви на заболявания и засушавания. Подпомогнат от калция, калият играе важна роля за зоната на растеж в основата на листата и цветоноса.

Недостига на калий ще доведе до ниски цветоносни стебла, цветовете ще се подават едва измежду листата. Той влияе и върху размера и интензивността на цъфтежа, качеството и продължителността на живот на цветовете. Фосфора играе важна роля за развиването на добра коренова система и е определящ за броя цветове в съцветието.
Торенето и качеството на семената
Семената имат отделно обособени хранителни запаси за зародиша на растението, те се съхраняват отделно от семеделния лист. Свързани са чрез “каналче”, през което храната, след като се разложи от ензими, минава за да се развие зародиша. Точно под надлъжния разрез, от който излиза първия лист, ще се развие коренчето. По него има гъсти, лепкави власинки. В природата те служат, за да се прикрепят към всяко нещо, с което имат контакт (дори корен на друго покълващо семе). Коренчето расте право на долу, за да закотви израстващото растение неподвижно. За цялото това развитие са необходими доста хранителни вещества.
Хлорофила в листата на растенията формира прости захари от въглеродния диоксид и водата по време на фотосинтезата. Фосфор е необходим, за да превърне простите захари в скорбяла, която се натрупва в хранителните запаси на семената. Растителните протеини също се синтезират от захарите и минералните соли (особено азотните) и по същия начин се съхраняват в семената, като подходящ запас за развитието на зародиша след покълването.
Именно за това е важно да подхранвате растенията си добре, когато се развиват семената, поне с базов N:P:K тор в съотношение 3:1:5 и ако е възможно, с необходимите микроелементи. Тор с N3:P2:K6 = 15:11:29 е подходящ особено ако има в добавка желязо и магнезий, които са важни за фотосинтезата. Добре е да се торят поне веднъж в месеца.
Ако храните добре своите растения по време на развитието на семената, те ще са по-големи, ще покълнат и ще се развият по-бързо с адекватен запас от хранителни вещества, достатъчен за развитието на семеначето, докато не се образуват първите същински листа до степен, в която малките кливии ще могат да произвеждат сами храната си.



ВРЕДИТЕЛИ И ЗАБОЛЯВАНИЯ

Листни въшки – малки деликатни насекоми с меки телца и дълги антенки и крачка. Обикновено зелени или черни с или без прозрачни крилца. Намират се на малки колонии, смучат мъзга от нежния нов растеж или от цветните пъпки. често съпътствани от мравки. Пренасят вирусни заболявания.
Щитоносни въшки – малки около 3 мм дълги с овална форма, неподвижни насекоми покрити с восъчни влакънца. Откриват се по нежните нови листенца. Силното отделяне на медена роса може да причини развитие на плесен. Често придружавани от мравки. Преносители на вирусни заболявания.
Червен акар – дребни червено-кафяви паячета с четири чифта крака с еднаква дължина и овално тяло. Плетат паяжини по долната страна на листата. Яйцата им са кремаво-бели. Причиняват пожълтяване и изсъхване на листата.
Охлюви – същества със сивкаво-кафяви, слузести, меки тела. По листата ще намерите лъскава следа от слузестия им секрет. Хранят се с младия месест растеж на множество растения. Активни във влажни условия.
Трипси – дребни насекоми с 4 дълги тесни крилца. В недоразвита форма са жълтеникави. Възрастните са тъмни и много активни, имат навика да се обръщат по корем. За да се нахранят, те остъргват повърхността на растението, причинявайки малки, сребърни петна. Преносители на вирусни заболявания.
Белокрилка – малко четирикрилно насекомо. Тялото и крилата са покрити с бял прах. Ларвите са дребни с овална форма и покрити с къси бели восъчни влакънца.
Гъбични и бактериални болести – различни патогенни организми присъстват по семената, растенията или в почвата. Те са причинители на заболявания като загниване на семената, корените, ръжда, петна по листата и бактериално гниене.
Вируси – микроскопични организми съставени от парчета нуклеопротеини, които се размножават в жива тъкан. Частици от вируса могат да се предават при засяването от заразени градински инструменти, почва или различни насекоми.
Опрашване
Инструменти:
1. Шишенце с алкохол за почистване на четчицата;
2. Замъглено контейнерче, в което да се съхраняват капсулите;
3. Засушаващо вещество, което да се постави в контейнера, за да държат прашеца в капсулите сух;
4. Капсули желатин, в които да се постави прашеца;
5. Тънка малка четка, с която да се събира прашеца и да се опрашват цветовете;
6. Чифт пинсети, с които да се събират прашниковите торбички;
7. Лупа.
Кога се опрашват цветовете
Преди всичко, цвета трябва да е напълно развит, т.е. тичинките трябва да са се развили. Развитото близалце има три лепкави издатини. На този етап ако се сложи прашец, той трябва да полепва лесно.
Как се опрашва цвета
Когато разберете, че близалцето е напълно развито, вземете една прашникова торбичка от растението, което искате да използвате за прашец с пинсети и го натрийте по близалцето.
Близалцето е сухо, ами сега?
Ако то остава прекалено сухо, намажете го със захарен разтвор (6 чаени лъжички към една чаша вода). Изчакайте 5 минути преди да сложите прашеца, използвайки малка четчица.
Събиране и съхранение на прашец
Прашеца може да се сложи в желатинова капсула. В този случай, няколко прашникови торбички трябва да се използват, но не всичкия прашец ще падне в капсулата, повечето ще остане по четката. Той може да се остърже над отвора на капсулата, като се натисне четчицата с помощта на върха на показалеца.
Прашеца може да се съхрани и като направо се откъсне прашниковата торбичка с пинсетата и така се сложи в капсулата.
Оставете капсулите на сухо за поне 2 дни, преди да ги сложите в хладилника или фризера. Оптималната температура за замразяване трябва да е между -18 и -20 градуса. Ако се съхранява замразен, прашеца може да се използва и след три години.
Помнете, поставяйте капсулите с прашец обратно във фризера, веднага след като приключите работа с тях и почиствайте четката, като я потопите в метилов спирт или чист алкохол, иначе прашеца прилепнал към четката ще се смеси със прашеца от следващото растение. Четката трябва да е суха, преди да я използвате за опрашване на друго растение.
Кливия - Clivia, зрели плодчетаОтглеждане на Кливия от семена
Веднага щом плодчетата станат меки при леко натискане (точно както узряла праскова, когато е готова за ядене) е готова за обиране. Плодчето може да е все още напълно зелено. Не е крайно необходимо да се отлага прибирането на семената, докато плодчетата не променят цвета си. Отстранете кожичката, желатиновата сърцевина и обкръжаващата семето мембрана. Поръсете леко с подходящ контактен фунгицид и ги съхранете във проветрим контейнер.
Кливия - Clivia, семенаНякой предпочитат да засеят семената веднага, други да изчакат няколко месеца преди сеитбата, докато не се покачат температурите през пролетта. Семената се поставят между два мокри листа хартия, памук или хавлия и се поставят в подходящ контейнер. Следвайте същата процедура, както в основното училище, когато се учихме със семена от пшеница или боб. Поставете контейнера на топло място, за да стимулирате покълването.
Веднага щом семената започнат да покълват, преместете ги в саксийка, поне 15-20 см. дълбока. Тя се запълва със смес от 1 част полиестерни топчета (2-5 мм в диаметър) и пресят компост. Натиснете леко субстрата, за да се уплътни и сложете покълналите семена на повърхността. Покрийте семената с 1 см. от същата смес и посипете тънък слой пясък на върха. Пясъка ще предотврати измиването на финия субстрат,когато се полива. Може да полеете леко с фунгицид. Не се бавете много при прехвърлянето на кълнчето в саксия, защото ще нараните израстващото коренче и неговите власинки, които се закачат за хартията. Дръжте саксиите на сенчесто място, влажни, но не подгизнали.
Кливия - Clivia, семеначетаКогато първото листо на семеначето достигне размер 5-10 см., преместете всяко в отделна саксия с размер 15 см. Субстрата може да се състои предимно от градинска торопочвена смес и натрошени борови кори.
Кливиите растат бавно, в естествената им среда има силна конкуренция от корените на други растения за хранителните вещества в почвата. С други думи, те не се нуждаят от особено богат на храна субстрат, за да растат добре, а по-скоро от рохкав субстрат в който да се развиват. Младите растения растат добре на шарена сянка.
Година след посаждането на семеначетата, те ще се нуждаят от присаждане в саксия с размер 17,5 см. На дъното и може да се сложи материал за дренаж, начупена тухла или въглен. При пресаждането трябва да се внимава и да не се разбутва много растението. Ако се полее предварително, ще излезе по-лесно от старата саксия.
След една година трябва да се преместят в 20 см саксия, а на по следващата в саксия с размер 25 см. Кливиите могат да зацъфтят и в 20 см саксия, но е по-добре голямо растение да се развива в повече пространство.
Размножаване чрез отделяне на издънките
Има някой мнения, че не бива да се разбутва старо растение, за да се вадят издънките, защото няма да цъфне на следващата пролет, друга история казва, че когато растението е на тясно ще цъфти по-изобилно отколкото разделените растения, които имат повече свободно място за около корените.
Ако все пак искате да ги разделите, най-добро време за това е пролетта или лятото, тъй като пресаденото растение ще се съвземе по бързо.
Ако искате да отделите само една издънка, не безпокойте много растението, действайте внимателно, пробвайте се да разделите корените с подръпване.
Ако разделяте възрастно растение с много издънки и саксията е пълна с корени, добре е да го извадите от саксията и използвайки струя вода да отстраните всичката почва от корените, преди да разделите коренищата.
Ако издънките са все още свързани с майчиното растение, трябва да се среже, а нараненото място да се поръси със сяра или меден оксилхлорид преди да се посади.

Автор: OneWay


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Неделя, 24.03.2013, 00:29 | Съобщение # 2
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
ВИДОВЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Clivia caulescens
Расте във вечно зелени гори, където заема “пода” на гората или расте по покрити с мъхове и лишеи скали или дървесни кори. Тези гори са като джобове, ограничени от закътани клисури, влажни долини и обикновено са с южно изложение. Климата при който растат е дъждовен през лятото със валежи от 800 до 2000 мм и мек до хладен през зимата с много мъгли.
Размера и е от 500 до 1500 мм. височина. Възрастните растения формират дълги заобградени от листата въздушни стъбла, които могат да достигнат един метър и дори повече, с възрастта в изключителни случаи достигат 3 метра.
Листата са меки, гладки със заострен връх, извити като дъга с размер между 35 и 70 мм ширина и от 300 до 600 мм. дължина.
Цъфтят главно през пролетта и лятото. Цветовете са провесени и цилиндрични с оранжево-червен цвят и зелени крайчета.
Плодовете са кръгли и червени, съдържат от 1 до 4 семена и са с размер 9-13 мм. в диаметър, узряват през зимата 6 месеца след опрашването.
Clivia gardenii
Кръстена е на откривателя си Майор Робърт Гардън. Предпочита сухите места, макар че е откривана и в блатисти региони. Почвата трябва да е глинеста с добър дренаж, обикновено растат по стръмни склонове, дори скали.
Обикновено са високи от 800 до 1300 мм. Листата са 10-12 разположени на снопче, светлозелени дълги от 350 до 900 мм, широки 25-60 мм, тесни към върха.
Цъфти от късна есен до средата на зимата, някой растения правят семена, докато други все още имат пъпки. Цвета е оранжево-червен, с изразено зелени върхове, цветовете са по-извити и не толкова провиснали, като на C. caulescens или C. nobilis. Стъблото им е 30-45 см дълго. Цъфти с по 10-25 цветчета във формата на сенник, стъбълцето на отделния цвят е 2,5-4 см.
Обикновено има по едно или две семена във всяко продълговато плодче. Плодчетата узряват на следващата зима след около 12-15 месеца.
Clivia miniata
Кливия - CliviaВинаги откривана под прикритието на дърветата в гори, расте в гниещите листа, паднали от дърветата и между скални блокове по горските склонове. Почвата е изключително богата на хумус и е силно пропусклива.
Обикновено растенията растат на туфи и са високи около 80 см. Стъблото е видоизменено в коренище (ризома), което рядко става въздушно, когато растенията са изключително стари. Могат да формират големи туфи, ако се оставят и не се закачат.
Листата не са по-широки от 50 мм в естествената им среда, рядко достигат 90 мм ширина. Дълги са около метър, но са измервани и листа достигащи 1,84 м.
Формата на цветовете варира от малки и отворени с тесни листенца, до големи и с формата на тромпет с широки застъпващи се листенца. Вътрешните листчета са обикновено по-широки от външните. Обикновения цвят на цветовете е оранжев с жълто към бяло гърло, но има и вариации от бял-жълт цвят, през бледо оранжев цвят, тъмно оранжев и дори форми с червен цвят са познати. Прекалено светлите и прекалено тъмните цветове са много редки. Цветовете са разположени във съцветие сенник съставен от стъбълца от които се разтварят листенцата на цвета. Едно съцветие може да има до 40 цвята, но обикновено са около 20.
Плодчетата могат да съдържат от 1 до 20 семенца, нормално е те да са по-малко от 10.
Clivia mirabilis
Расте по слабо залесени източни склонове намиращи се под пясъчни скали, в хумуса между блоковете пясъчник. Климата е полу-безводен, Средиземноморски със зимен размер на валежите от само 400 мм. На надморска височина от приблизително 900 метра растенията преживяват леки слани през зимата и много сухи и горещи летни дни.
Твърдите прави листа имат изпъкнала бледо белезникава шарка по средата. Базата на листа е силно пигментирана (оцветена) в розово-червено. Ръбовете на листата са гладки.
Между 20 и 48 двуцветни цветчета се държат на дълги увиснали стъбълца (25-40 мм). Цветоносното стъбло е от розово до тъмно червено. Стъбълцата, придържащи отделния цвят са оранжево червени. Цветовете са оранжево червени в основата, преминават в жълто към връхчетата на листчетата които са зелени. Цвета потъмнява с отварянето си и след опрашването целия цвят включително основата му се оцветява в тъмно оранжево-червен цвят. Когато цвета увехне, основата и стълбчето му стават зелени.
Плодчетата имат отличителнa неправилна сферична форма.
За да оцеляват по време на сухите, горещи лета, растенията имат дебели месести корени до 20 мм в диаметър, които функционират като водохранилищен орган. Възрастно растение може да има коренова система с размери до 0,75 м. в диаметър.
Clivia nobilis
Растението може да бъде открито в крайбрежни региони, където расте в условия на мек климат (температури между 9-25 градуса) и да получава от 600-900 мм дъжд годишно. Във вътрешността има слани и сняг през зимата и температури покачващи се до 45 градуса през лятото с валежи около 250 мм годишно.
Открити са растения в подножието на вечнозелени гори, ниски храсти (храсталаци) и измежду растителността на дюните. По навътре в сушата са открити растения, живеещи в гористи клисури, където растат по бреговете на реките, скалисти повърхности и по краищата на горите. Растящите по крайбрежните дюни растения са най-незащитени, защото имат слаба защита от слънцето, съставена главно от други растения достигащи от 2 до 5 метра височина. Почвата се състои от морски пясък с много хумус, образуващ се при разлагането на листата на високите растения над тях. Някой растения, израстнали на върха на дюните са изложени на пряко слънчево греене.
Листата са твърди, от леко грапави до гладки с груби краища, с форма на ремък от 300-800 мм дълги, 25-50 широки, със забележима или слабо изразена средна линия. Връхчетата на листата могат да бъдат назъбени и тъпи.
Съцветието е тип сенник, състои се от 20 до 60 цветчета, държащи се на цветно стъбло с дължина 300 мм. Цветовете са тъмно оранжеви със зелени връхчета, но варират от розово-жълто до тъмно червено. Те са увиснали и цилиндрични, широки около 11 мм и 25-40 мм дълги. Тичинките са поместени в гърлото на цилиндъра, дълги са колкото сегментите, а плодника е малко по дълъг.
Кръгли или с форма на сълза, плодчетата обикновено съдържат 1-2 семена, покрити с отличаваща се розово-червена мембрана. На зрелите червени плодчета им трябват 9 месеца, за да се отворят. Зародиша, който се образува при покълването на семената е много дебел – около 1,5 мм.
Clivia robusta (блатна Кливия)
Естествената им среда са неравни плата (100-500 метра под морското равнище), които са дълбоко нарязани от тесни речни клисури, вътре в които се срещат изолирани горички, съдържащи смес от тропически и Африкански планински елементи. Средно годишните валежи варират от 1000-1200 мм, вали ежедневно през летните месеци. Средната годишна температура е около 20 градуса. Почвата е песъчлива, кисела, силно промита и често незначителна.
Среща се обикновено под прикритието на естествени гори в или близо до вода, в блатисти местности, някой растения растат в райони на извори по места със богата на хумус почва. В блатистите местности, правят туфи с отделни растения достигащи 1,8 метра със силни поддържащи ги корени, а в по-сухите, каменисти райони са единични растения.
Тези Кливии са най-големите, могат да пораснат до 1,8 метра височина с въздушно стъбло до 450 мм.
Гладките и меки листа са със заоблени върхове, някой имат слаба средна линия. Листата са от 300 до 1200 мм дълги и от 30 до 90 мм широки с безцветна база на листа.
Цъфтят през есенно-зимния сезон, цветчетата са 15-40 оранжево-червени с зелен връх, провиснали, цилиндрични с червеникави до зелени стебълца.
Червените обли плодчета които съдържат до 4 семена се отварят на следващата зима (след около 12 месеца).


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Сряда, 08.01.2014, 09:59 | Съобщение # 3
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Понесени температури -6,5 С , трайни нощни за около 4-5 дни при почти денонощно замръзнала почва в саксията

Кливията след замръза



Кливията след изрязването на замръзналите листа, растението образува цветонос, появявайки се почти веднага след трайното затопляне на денонощните температури. От десетина и повече дни, на обекта не са засичани температури под -1С през ноща, а дневните са около и над +10С



Наблюдава се и прираст на 3 бр. млади листа излизащи от центъра (точката на растеж)
Прикачвания: 4631324.jpg(98Kb) · 2155159.jpg(79Kb)


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Сряда, 08.01.2014, 10:51 | Съобщение # 4
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Тръгнала е да избива и то добре, видях видеото в другата тема за басьовците, браво. Значи експеримент му е майката, но само при известни количества от всеки вид растение, иначе ако има провал си е жив садомазохизъм с растенията, но при теб има в повече и то със сигурност, приятелю! smile

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Сряда, 08.01.2014, 10:53
 
OrdonezДата: Сряда, 08.01.2014, 13:29 | Съобщение # 5
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Ооо, тази година експериментирах с последното си голямо Тамарило и го загубих безвъзвртано, всъщност на мен ми бе пределно ясно , че ще загине, тук спор няма, обаче исках да разбера , точно при какви температури загива, напълно и какви може да понесе, е вече си записах в тефтера резултата и съм много доволен smile . За съжаление Кливията не можах да уморя колкото и да ми се искаше, така и не разбрах при какви температури загива, но според мен е на границата. Предполагам -7,5С за 3-4 нощи ще я умори на 100% , па макар и дневните да са плюсови smile

Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Сряда, 08.01.2014, 14:10 | Съобщение # 6
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
А да, през нощите ще измръзне предостатъчно и край. Спри експеримента с нея и я прибирай на топло. Ще чакаме да видим кевендиша и басьовците.

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
OrdonezДата: Понеделник, 20.01.2014, 07:33 | Съобщение # 7
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Кливията , която прибрах от двора , поради единствената причина , че започна да образува цветонос ето тази


вече цъфна наполовина, като цъфне в цялата си прелест , ще я снимам, за да я увековеча, че следващата зима може и да не оцелее smile



и сега ако някой каже, че съм мазохист smile , всъщност Добро утро smile


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Понеделник, 20.01.2014, 12:36 | Съобщение # 8
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Красиви цветове! smile

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
OrdonezДата: Петък, 24.01.2014, 19:48 | Съобщение # 9
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Ето ме в цялата си прелест



Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Петък, 24.01.2014, 20:16 | Съобщение # 10
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Ауууу, каква красота! Да не си посмял да я тормозиш повече, дръж я на умерена температура вътре. Ти знаш, приятелю. smile hello applause

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
Форум Екзотик Плантс България » НЕПЛОДОДАВАЩИ - ТРОПИК , СУБТРОПИК И УМЕРЕН КЛИМАТ » Цветя , растения - вътрешен декор » Clivia (Кливия)
Страница 1 от 11
Търси: