Борове с ядливи семена - Форум Екзотик Плантс България
Неделя, 23.07.2017, 07:34
Добре дошли Гост | RSS

Форум - Екзотик Плантс България

[ НОВИ МНЕНИЯ · СЪФОРУМЦИ · Правила на форума · ТЪРСАЧКА · RSS ]
Страница 1 от 11
Форум Екзотик Плантс България » ДЕКОРАТИВНИ ДЪРВЕТА И ХРАСТИ (УМЕРЕН КЛИМАТ) » ИГЛОЛИСТНИ » Борове с ядливи семена (Информация)
Борове с ядливи семена
OrdonezДата: Събота, 09.02.2013, 23:05 | Съобщение # 1
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3803
Статус: Offline
За разнообразяване и обогатяване на форумчето, пускам тук една статия от вестник "Родово имение", касаеща някои интересни иглолистни дървета.

Борове с ядливи семена

Боровите ядки, или още както някъде ги наричат “пиньоли” ( с това сборно понятие се наричат ядивните борови семена ) са традиционно ястие не само за народите на Сибир, но така също и на Централна и Южна Азия, за индианците от Северна и Централна Америка. В Европа също се използват за храна семената на два вида местни борове. В България обаче, досега не е имало традиция да се употребяват борови ядки за храна. У нас още от праисторически времена се култивират едва ли не всички видове овощни растения които произхождат от Югозападно азиатския и Средиземноморския район. Това са:череши, вишни, скоруши, ябълки, круши, кайсии, бадеми, праскови, смокиня, орех, леска, дрян и др. Българската земя винаги е била щедра откъм плодове и може би затова населението никога не е употребявало боровите семена като храна и лекарство. Новата концепция за бита на бъдещия човек отдава изключително голяма роля на растенията около дома му. Установено е, че растенията влияят много позитивно върху психическото и физическото здраве на човека Необходимо е човек да контактува с колкото се може повече растения, като при това се дава преимущество на дървесните растения. Под понятието “контактуване с растенията” ние разбираме както тяхното включване в менюто, така и самото им присъствие около дома на човека. Ето защо, в този брой бихме искали да ви запознаем с някои по-малко известни в България борове, чиито семена в някои краища на света представляват такава традиционна храна, каквато са “орехчетата” на сибирския кедров бор за населението на Сибир.

Ще започнем с Азия, с най-близките до сибирския кедър месторастения – това е Забайкалието, крайбрежието на Охотско море, Камчатка, Сахалин и Курилските острови, Китай, Корея и Япония. В този регион се среща един много близък родственик на сибирския кедров бор – кедровия стланик.
Кедровия стланик - ( Pinus pumila) представлява нисък бор с размерите на малко дръвче
( до 5м ) или стелещ се храст с височина 40 –50 см и дължина на ствола 1,5 – 2,5 м. Клонките му се стелят по земята, като едва - едва се приповдигат. Интересното е, че през есента, с настъпването на студовете, приповдигнатите клонки отново полягат ниско по повърхността
на почвата. Това приспособление му помага да понася суровите условия на полярните зими. Игличките са с дължина 4 – 8 см в снопчета по 5, твърди, триръбести. Задържат се на клонките по 3-4 години. Шишарките са светлокафяви на цвят, с дължина 4 – 5 см. Съдържат 35 – 40 семена,
които са годни за храна. Семената са с размери 5-6 мм, кафяви и без крилце. Плодоноси почти ежегодно, но слабо. Обилните семеносения са през 2 – 3 години. Семената се разпространяват чрез животните. Полегналите до земята клонки често пъти се вкореняват. Кореновата му
система е повърхностна. Това е изключително бавно растящ и студоустойчив дървесен вид. Той е невзискателен към топлината и към почвата. Расте на голи скали, на каменисти склонове, на пясъчни дюни покрай морския бряг. С успех расте в условията на вечна замръзналост.
В най-добрите си месторастения той образува долния етаж в лиственичните гори. Кедровия стланик има много широк ареал на разпространение – от Анадир и Южно-Курилските острови – до южната част на Байкал и горното течение на Лена на запад. Съобществата от кедров стланик имат важно противоерозионно,водоохранно и климаторегулиращо значение. Не на последно място е и значението му като ценен източник на семена за хранителни нужди. Дървесината му служи като отлично топливо за северните народи. Настойките, отварите и екстрактите от иглици са богати на витамин С. Семената му съдържат около 60% мазнини и от тях се извлича масло както
за хранителни, така и за технически цели. Изобщо приложението на този вид е почти същото, както и на сибирския кедров бор. Кедровия стланик е интродуциран в европейската част на Русия,
предимно като декоративно растение. Правени са опити по интродукцията му и в Западна Европа, но няма достатъчно данни до колко тази интродукция е била успешна. Размножаването на кедровия стланик в изкуствени условия е изключително трудно. Семената имат много ниска кълняемост независимо от продължителната стратификация. Пониците силно се нападат от фузарийно сечене. Младите фиданки са чувствителни при презасаждане и дават нисък процент прихващане.
В България този вид не би могъл да намери широко приложение поради привързаността му към студени почви. Такива месторастения могат да му се осигурят само във високите части на нашите планини – Рила, Пирин и Стара планина, в горната граница на гората, където би могъл да
бъде спътник на клека (Pinus mugo var. mughus).

Друг азиатски вид бор от същата група петоиглени борове е корейският бор -
(Pinus koraiensis). Може да се срещне още и с името “манджурски бор”. Това е дърво с височина до 60 м. От сибирския кедър се отличава по по-гъстото облистване и по-едрите семена и шишарки. Разпространен е в Североизточен Китай и северните части на Корейския полуостров, на
остров Хоншу в Япония, а в Русия – на юг в Приморския край. Образува смесени гори с широколистни видове. Ареалът на този вид е сравнително тесен. Придържа се към области с континентален климат, с ниски зимни и високи летни температури. Той е един от главните лесообразуващи видове в Далечния Изток. В Европа, корейският бор се среща най-често в
ботаническите градини и дендрариумите, единично или на малки групи. В Украйна има успешни опити за отглеждането на този вид като горско-стопанско дърво. Като цяло, за Русия се отчита, че този вид мръзне в условията на руските зими и няма подходящи условия за отглеждането му там. Няма обаче причини да не може да се аклиматизира в България и вероятно тук ще намери по-близки до естествения си ареал условия.
Отново сме в Азия, този път в Тибет и Хималаите , Западен Китай и Корея. Там вирее китайският бял бор - (Pinus armandii). Той представлява величествено дърво високо до 60 м. Предпочита леки песъчливи или песъчливо-глинести , добре дренирани почви. Може да расте
и върху много бедни и сухи почви. По отношение на светлината спада към светлолюбивите борове. Семената на този бор могат да се ядат както сурови, така и приготвени и представляват голям деликатес. Имат лек аромат на смола. От игличките се добива танин и зелено багрило.

В Афганистан и в северозападните Хималаи се среща друг вид бор – това е така нареченият “чилгоза” ( Pinus gerardiana ). Той расте в защитени котловини до към 3000 м н.в. Предпочита сухи и варовити почви. Това е много декоративно дърво с красива кора. За получаване на качествени семена са необходими голям брой индивиди за да се осъществи кръстосано опрашване. Семената му са едри над 25 мм и се използват за храна в сурово състояние или сготвени. Представляват много важна съставна част от менюто на местните народи. Богати са на мазнини и имат приятен аромат с привкус на смола. Могат да се използват като предястие и се считат за деликатес. Дървесината на този бор, освен на смола има и лек аромат на ванилия.

В Европа също се срещат два вида борове с ядивни семена. Единият от тях е швейцарския бор – (Pinus cembra). Систематически швейцарският бор стои много близо до сибирския кедров бор. Някои ботаници дори ги разглеждат като един и същи вид. На височина достига до 25 м и до 1,70
в диаметър. Игличките му са дълги 5 – 8 см, триръбести и са събрани по 5 в снопчета. Шишарките му са малко по-малки от тези на сибирския кедър. Швейцарският бор изисква умерено влажни, леки глинести почви и висока атмосферна влажност. Той е силно студоустойчив вид. По отношение на светлината – издържа леки засенчвания в млада възраст, но с увеличаване на възрастта му, се повишава и нуждата от светлина. Естествено е разпространен в Алпите и Карпатите на височина от 1300 до 2500 м н.в., където образува смесени насаждения заедно с
европейската лиственица (Larix europaea) и обикновеният смърч (Picea abies), а по-ниско и с бука.
Расте бавно и образува много ценна лека, жилава и трайна дървесина с голямо съдържание на смоли. У нас би могъл да се аклиматизира като допълнителен горски вид в месторастенията на бялата и черната мура в планините Рила и Пирин, а така също и в горната част на
буковия пояс в Стара планина.

Другият европейски вид бор с ядивни семена е италианският бор (Pinus pinea). Наричат го още скален бор, или най-често пиния. Достига до 10 м височина, по-рядко до 15 – 20 м. По-старите дървета образуват разперена чадъреста корона. В млада възраст расте бързо. Иглите са дълги 10 – 15 см и са събрани по 2 в снопчета. Шишарките са едри , дълги 11 – 13 см и широки 7 – 10 см. Узряват за 3 години. Семената са едри, до 2 см дълги, с твърда обвивка и с едва забележимо крилце, което понякога липсва. Съществува вариетет fragilis с мека и трошлива семенна обвивка. Семената се наричат пиньоли и се използват за храна. От тях се приготвят множество италиански национални ястия, едно от които е “песто”. Това е вид сос, приготвен от пресен босилек, чесън, борови ядки, зехтин и сирене пармезан. С този сос могат да се заливат всички италиански варени тестени изделия (наричани паста). Пиньолите се използват още като добавка към шоколади и за направа на
баклава.
Пинията произхожда от Средиземноморската област, където расте до 1000 м н.в. , с два центъра – единият в Пиренейския полуостров, а другият в Мала Азия. Култивира се по цялото Средиземноморие, а извън ареала си издържа на открито през зимата само в най западните части на Европа – Великобритания и Западна Франция. Пинията е светлолюбив и сухоустойчив вид. Издържа краткотрайни студове до – 18 гр.С. Към почвата е невзискателен. Расте върху сухи
варовити почви и крайморски пясъци. Не понася преовлажнени почви. У нас се отглежда в резиденция Евксиноград. Там плодоноси редовно и дава кълняеми семена, но в по-студени зими частично измръзва. Може да намери по-широко внедряване в по-топлите части на Южна България.

Североамериканският континент е изключително богат на ценни иглолистни видове. Между тях са и над 20 вида борове, чиито семена са били използвани от индианците едва ли не като основна храна или като допълнение към нея. Тук ще се спрем на някои по-важни от тях, които евентуално биха могли да се интродуцират в България.

Канадският захарен бор ( Pinus Lambertiana ) произхожда от Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка – склоновете на Сиера Невада, от морското равнище до 1300 – 2500 м н.в. Представлява гигантско дърво с височина от 60 до 100 м и от 3 до 6 м диаметър на ствола. Това е най-високият бор измежду всички останали борове и е втори по височина в растителното царство след гигантската секвоя ( Wellingtonia gigantea ). Стволът му е безупречно прав. Короната е яйцевидна. Игличките са около 9 до 11 см дълги и са събрани в снопчета по 5. Шишарките са много едри – дълги са до 50 см и съдържат около 150 семена. Узряват за 12 месеца след опрашването, т.е.през април на следващата година, но се разтварят през август - октомври. Семената са едри, гладки и черни, 15 мм дълги и 10 мм широки, с дълго крилце. Употребяват се за храна и са сладки на вкус. Плодоносенето настъпва след 20–та година, но е много слабо, почти незначително. Интензивно плодоносене настъпва след 150–та година. Достига възраст над 400 – 500 години.
Канадският захарен бор е привързан към рохкави и свежи глинесто-песъчливи пови. По отношение на климата – може да вирее в райони с горещо и сухо лято и студена и влажна зима. Общата сума на валежите в родината му е под 200 мм годишно, като максимума им е през зимата. Понася добре климата на Западна Европа. Наблюдавани са частични измръзвания само в най-студените зими.
Дървесината на канадския бор е изключително ценна. Тя е лека, лесно се обработва и в същото време е устойчива на деформации. Притежава висока дименсионна стабилност, което я прави незаменима при изработване на черчевета за прозорци и каси за врати. Използва се дори за някои специални производства, като например клавиши за пиана. От дърветата се добива смола, която е намирала широко приложение в бита на индианците. При суха дестилация на дървесината се получава течност, която няма качествата на смолата добита от жива дървесина. Тя има сладък вкус и може да се употребява като заместител на захарта. Препоръчва се също така и като средство против кашлица. С това се обяснява и названието “захарен бор”. Маслото добивано от семената притежава болкоуспокоителен и стимулиращ ефект. Използва се в медицината като средство за заздравяване на язви и рани, против глисти и външно - при главоболие.
Досега този бор не е намерил широко разпространение извън родината си. Той расте изключително бавно в млада възраст и е капризен към аерацията на почвата. Тези му качества карат лесовъдите в Европа да го смятат за безперспективен като горско-стопанско дърво. В днешния забързан свят хората смятат, че няма време да се чака едно бавнорастящо дърво за да се спечелят пари от него. Канадският захарен бор обаче, наред с многото си практически ползи които има, е и много декоративен. По тези причини може да се препоръча интродуцирането му в България за обогатяване и разнообразяване на видовия състав в родовите имения.

Ето и един друг вид североамерикански бор, който отдавна е интродуциран у нас в качеството си на декоративно растение. Това е борът на Джефри ( Pinus Jeffreyi ). Може да се срещне още и под името жълт бор. Представлява дърво с височина до 60 м и 2,80 м в диаметър. Иглите му са събрани по 3 в снопчета. При стриване издават лек и приятен лимонов аромат. Шишарките са сравнително големи – дълги са около 30 см и са широки 8 см. Семената са дълги 1,5 см и са снабдени с крилце. Плодоносенето при младите дървета настъпва след осмата година, като с възрастта става все по-интензивно. Плодоносенията се редуват през 2 до 8 години. Семената се нуждаят от стратификация. В млада възраст расте бавно. Продължителността на живота му е над 400 – 500 години.
Естественият ареал на разпространение на този вид е доста широк. На север достига до Британска Kолумбия (51 30’ с.ш.) . На юг достига до Калифорнийския залив. Образува смесени гори с канадския захарен бор, с пондерозкия бор и с някои видове североамерикански ели.Придържа се към по-влажни песъчливи терени в речните долини на височина до 2700 м н.в. Може да расте на много бедни песъчливоглинести силикатни терени. Чувствителен е към въздушното замърсяване. Отглежда се с успех масово в Европа. У нас има едно дърво в парка Врана, което е на около 80 години и е високо около 30 м. Плодоноси и дава кълняеми семена. Издържа без повреди до - 32 С. Може да намери по-широко разпространение в България, в райони със силикатни терени и с надморска височина до 1300м. Семената са богати на мазнини. От стволовете на живите дървета се събира сок (мъзга), който има ванилов аромат, може да кристализира и се използва за подсладител. Дървесината е ценна. Сърцевината й има жълт цвят, от където идва и името на бора - “жълт бор”.

В Южната част на Североамериканския континент се среща мексиканския кедров бор (Pinus cembroides). Разпространен е по сухите и горещи склонове на Аризона и Северно Мексико, където достига до 2000 м надморска височина. Представлява неголямо дърво – 8 – 10 м, с широка разперена корона, която се спуска около дървото като шатра. Игличките са ярко зелени, дълги 2 до 5 см и са събрани по 2 – 3 в снопчета. Шишарките са конични, яйцевидни, с дължина до 3 - 5 см. Семената са безкрили, по размер - както семената на сибирския кедров бор.
Мексиканския кедров бор има широк ареал, в границите на който варира силно. Това е дало основание на някои ботаници да разглеждат вариететите му като отделни видове. Тук само ще изброим някои от тях:
- var.edulis или Pinus edulis;
- var. monophylla, известен още и като Pinus monophylla - едноиглен бор. Най-характерното за него е, че игличките му са единични, а не както при другите борове събрани по 2 или повече в снопчета.
- Var. orizabenzis или Pinus orizabenzis;
- var. remota, или Pinus remota;
- var. parryana – Pinus parriana и други.
Дървесината на тези борове е мека, светла и грубозърнеста. Намира слабо приложение в строителството и най-широко се използва като гориво.
Всички тези борове, вариетети на мексиканския кедров бор, имат вкусни, ядливи семена, които представляват важна съставна част от храната на местното население в Централна Америка. В България, някои от тях биха могли да се интродуцират само в най-топлите южни части на страната.

Ето и едно иглолистно растение, което произхожда от Южна Америка. Това е чилийската араукария ( Araucaria araucana ). Това дърво е съвременник на динозаврите. Намирани са фосили от него, които са на възраст повече от 60 милиона години. Вероятно мнозина от вас са отглеждали това растение в саксии в стаите си.
Араукарията е двудомно растение. Мъжките и женските репродуктивни органи се образуват на различни дървета. В родината си женските екземпляри достигат височина 40 – 50 м и дебелина на ствола до 1,50 м. Мъжките рядко надминават 15 м. Листата са плътни, спирално разположени, яйцевидно-ланцетни. На върха завършват с шипче. Цялото дърво изглежда като обвито с бодлива броня. Плодоносенето настъпва между 20 и 40 годишна възраст. Шишарките са почти сферични, до 18 см големи. Узряват за 2 - 3 години, след което се разпадат и освобождават около 200 – 300 семена. Семената са дълги 3 - 4,5 см. Те могат да се ядат и представляват деликатес. На вкус наподобяват кашу, но имат и лек аромат на пиньоли.
Араукарията е сравнително бавнорастящо дърво. Вирее най-добре на рохкави, свежи до влажни почви. Взискателна е към почвеното плодородие и към влажността на въздуха. Естествено е разпространена в Чилийските Анди – платото Толхуака - между 37 и 40 с.ш. и при 1600 – 1800 м н.в. Този вид може да се отглежда на открито в по-топлите райони на Европейския континент, в това число и в България. В Германия и Великобритания често се култивира на открито. Издържа без повреди до -15, –17 С.
Размножаването на араукарията може да става семенно и вегетативно. Семената трябва да се засеят в студен парник през есента, веднага след събирането. Поникват след 1 – 2 месеца. Пониците се пикират в саксийки веднага щом станат достатъчно големи за да могат да се държат с пръсти. Араукарията образува мощни корени, затова е добре щом укрепнат пикираните фиданки да се засадят на постоянно място, колкото се може по-скоро. Младите фиданки трябва да се защитават първата зима от студа. Вегетативното размножаване се извършва чрез вкореняване на резници, взети от върха или от насочените нагоре клонки.
В България би могла да бъде отглеждана в по- топлите райони, главно като декоративно и плодно растение. Семената се търгуват по цени между $25 до 25 Евро за 6 бр. семена. Има много висока декоративна стойност, а също и много ценни стопански качества. Освен, че семената представляват вкусна храна, от дървото се добива смола, която се използва в медицината, подобно на смолата от сибирски кедър. Дървесината също е изключително ценна.


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
luba69Дата: Сряда, 27.02.2013, 13:33 | Съобщение # 2
Симсон
Група: Проверени
Съобщения: 10
Статус: Offline
Любителските ми експерименти с Pinus pinea. През далечната `97г., приятели от Генуа ми подариха шишарка пълна със семена на пиноли. Засях част от тях и за около година поникнаха около 10-на броя. Имаха тънко стебло, завършващо на върха с "чадърче" от нежни борови иглички. Растяха си в едно терасно съндъче и видимо не нарастваха. През `99-та на гости ми бяха други приятели от средиземноморието, според които трябвало да подхранвам борчетата с някаква традиционна тор и по техен съвет купих някаква (не помня каква) и така успешно уморих всичко поникнало angry Заключението ми бе, че или моите приятели не разбират нищо или че просто такъв ми е бил късмета dry Години по-късно открих Pinus pinea в еко-парка (простиращ се по дължина до главния път между "Св.Св.Констнатин и Елена" и Златни пясъци) След продължителни "спорове и битки" с катеричките в еко парка, имах щастието да се добера до шишарка с пиноли и така започнах експеримента си отначало. Този път на пинолите им отне повече от година за да поникнат (бяха заровени директно в пръстта на една от най-големите ми терасни саксии, където отглеждах Лоницера). Не полагах никакви специални грижи. Когато се появиха първите стебълца, внимавах единствено да не ги мокря и спрях да подхранвам с тор и лоницерата. През 2011 засадих директно в градината малките "създания" Оцеляха може би 2-3 (останалите нямаха късмет, само защото кучето ми ги изрови...) Растежът им е изключително бавен. Все още нямат и педя височина. Не са били нападани от никакви вредители и болести. Едното от тях се намираше в близост до една стара роза, която постоянно хващаше листни въшки, но то си остана непокътнато. Преди зимата загърлям внимателно стебълцето (до игличките) и захлупвам с отрязана 5 литрова бутилка от минерална вода. Така зазимени издържаха на -20 градуса. В случай на някакво развитие през тази година ще ви информирам smile Истината е, че предвид високата цена на семената от пиноли исках много да си имам собствен Pinus pinea cool С тези темпове на развитие обаче, мисля, че дори внуците ни няма да доживеят до реколта tongue За любителите кулинари: пинолите са богати на протеини и фибри и всеки, който обича да експериментира в кухнята би могъл да ги добави успешно към сладки и солени торти, комбинират се много добре и в разнообразни салати, печени меса и риби, а една от любимите ми рецепти "Branzino alla ligure" никога няма да има същият аромат и вкус без пинолите :)
 
OrdonezДата: Сряда, 27.02.2013, 20:26 | Съобщение # 3
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3803
Статус: Offline
Здравей Люба поста ти е изключително интересен и в контекста на това , че явно тук има любители на Пиниите още следващата седмица ще предложим големи растенията на цени от колкото 3 кутии цигари примерно biggrin , така че останалите съфорумци любители на този вид да се сдобият с растения на прилична възраст и размер без да се налага да чакат толкова години . cool

Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
luba69Дата: Четвъртък, 28.02.2013, 09:30 | Съобщение # 4
Симсон
Група: Проверени
Съобщения: 10
Статус: Offline
Quote (Ordonez)
още следващата седмица ще предложим големи растенията на цени от колкото 3 кутии цигари примерно

Ordonez, безценен си flower След тази изключителна новина, денят ми ще е още по слънчев и прекрасен hands
Резервирам веднага 1 брой, който да приложите към поръчката ми.
 
OrdonezДата: Четвъртък, 28.02.2013, 19:21 | Съобщение # 5
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3803
Статус: Offline
Здравей, за съжаление прочитам късно това съобщение, а още на обед, заявката ти е изпратена на адреса, така че ще компенсирам тази грешка, като след като доставим Пиниите , доставката и за теб, ще бъде за наша сметка. hands

Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
Форум Екзотик Плантс България » ДЕКОРАТИВНИ ДЪРВЕТА И ХРАСТИ (УМЕРЕН КЛИМАТ) » ИГЛОЛИСТНИ » Борове с ядливи семена (Информация)
Страница 1 от 11
Търси: