Компоста в градината - Форум Екзотик Плантс България
Неделя, 04.12.2016, 04:52
Добре дошли Гост | RSS

Форум - Екзотик Плантс България

[ НОВИ МНЕНИЯ · СЪФОРУМЦИ · Правила на форума · ТЪРСАЧКА · RSS ]
Страница 1 от 212»
Форум Екзотик Плантс България » ОБРАЗОВАНИЕ - ДЕНДРОЛОГИЯ » ПОЧВИ » Компоста в градината (Как да си направим компостиера)
Компоста в градината
OrdonezДата: Петък, 28.09.2012, 22:45 | Съобщение # 1
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
В много форуми съм писал по темата, как работи моята компостиера, мисля , че и тук ще е полезен този пост за това със закъснение, го качвам.
Моята компостиера струва точно 3 лв. толкова ги продават ромите, това е пале от гръцка диня.


Опазване на околната среда и природни ресурси от глобално замърсяване чрез екология и мониторинг е първостененна задача на всеки съвременен човек и на обществото върху цялата планета
Компостирането е процес, при който хранителни остатъци и други органични материали се превръщат в почвоподобна, тъмна, ронлива субстанция, която е чудесна добавка към градината, допринасяща за обогатяване и оструктуряване на почвата. Освен всичко друго е лесен начин за намаляване обема на генерираните домакински отпадъци и оползотворяването на част от тях.
1.За получаването на компост се използват всички видове растения – трева, листа, дребни стебла, остатъци от плодове, слама, и др. Използват се също така дървесни стърготини, хранителни отпадъци и др. Игли от иглолистни дървета, клонки, суха шума от дъб и бук ферментирет по-бавно. Ако окосената трева е много зелена /свежа/ и съдъжа много влага, освен това има и повече азот, желателно е 2-3 дни да не се компостира, а се разстели по поляната – влагата ще намалее и азота също.


Компостиране

Какво е компостиране?

Компостирането е естествен процес, извършван от милиони малки същества, повечето от които не могат да се видят с просто око. Тези същества са бактерии, насекоми, гъбички и червеи, които разграждат кухненските и градински отпадъци до почвоподобен материал, наречен КОМПОСТ.
Компостирането превръща вашите отпадъци в полезен продукт - органична тор - компост.

Как протича компостирането?
[img]http://3.bp.blogspot.com/_R5w2YI7mr-A/TEgvSi7Zp5I/AAAAAAAACgY/sz4p4wrpSI8/s1600/How%2520Compost%2520Happens.gif[/img]
Компостирането е процес на преработка на материали от растителен произход, извършвана последователно от различни групи организми. Всяка група създава подходящи условия за следващата група организми, като разлага или преработва биоразградимите материали до стадий, подходящ за преработка от други организми. Този сложен процес се проявява напълно естествено в горските почви и може съвсем лесно да бъде пресъздаден в съда за компостиране. Процесът на разлагане може да бъде разделен на три етапа - разграждане, превръщане и узряване.
Разграждане

В този етап от процеса участват микроорганизми, които през своя жизнен цикъл използват различни химични компоненти на биоразградимите отпадъци. Докато се хранят и размножават, те произвеждат топлинна енергия, повишаваща температурата на разграждащия се материал. Микроорганизмите, които се развиват добре при тази по-висока температура, поемат по-нататъшното разграждане на материала до момента, в който техните хранителни източници се изчерпят. В домашния съд за компостиране процесът започва всеки път, когато се добавят нови неразградени продукти. Това означава, че материалите, съдържащи се в контейнера за компостиране, са в различен стадий на разлагане, в зависимост от времето, което са престояли там.

Превръщане
Този етап започва, когато температурата се понижи, поради намалената микробиална активност в края на фазата на разграждане. микроорганизми, които работят при ниска температура заместват другите, за да довършат процеса на разлагане. Популацията от безгръбначни животни се увеличава и става все по-забележима. На този етап вече е трудно да се разпознаят повечето от първоначално поставените в контейнера органични материали.
Вътре в компостера този процес се проявява главно на дъното поради това, че материалът там е престоял най-дълго.

Узряване
През този финален етап микробиалната активност замира, материалът се охлажда и предоставя идеалната среда за земните червеи, насекомите и ларвите да довършат процеса. Резултатът е компост, тъмнокафяв материал с наситена миризма на пръст. Домашно произведеният компост обикновено съдържа някои неразградени частици, като например клончета и черупки от яйца. Поради това той може да изглежда различен от компоста, продаван в градинските центрове. При производството на големи количества компост, постъпващите биоразградими материали най-напред се нарязват, след което се компостират в купчини. Полученият материал се пресява, с цел отстраняване на по-едрите частици, които отново могат да се върнат в купчината за доразграждане. По-добро качество на домашния компост може да се постигне, като компоста се пресее със сито.

Какви продукти могат да се компостират?

По-голямата част от кухненските и градинските отпадъци могат да бъдат сложени в компостера. Например: обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца, окосена трева, окастрени клончета, листа, едногодишни плевели, фекалии от зайци, морски свинчета. Избягвайте: сготвена храна, месо, риба, млечни продукти, котешки и кучешки изпражнения, кокали, заразени растения.

Какви условия са необходими за компостирането?

Успешното компостиране изисква три компонента:
Материали:
Това е храната, нужна за процеса на компостиране.
Компостиращите организми се нуждаят от балансирана диета. Всички живи организми се нуждаят от големи количества въглерод и по-малки количества азот. Съотношението на тези елементи в храната е известно като въглеродо-азотно съотношение (C: N).Оптималното съотношение е от 20 до 25 : 1, т. е. 25 тегловни единици въглерод към 1 единица азот.
Типично съотношение C: N:
Плодови и зеленчукови отпадъци 15: 1
Прясно окосена трева 19: 1
Листа 40: 1
Слама 80: 1
Хартия 170 : 1
Дървени стърготини 500 : 1
Колкото съотношението е по-близко до 25: 1, толкова по-лесно ще се компостират материалите. За онагледяване богатите на азот материали могат да бъдат описани като "зелени", а богатите на въглерод - като "кафяви". Като "зелени" могат да бъдат определени тези материали, които са меки и сочни. Повечето от нашите хранителни отпадъци са такива, както и окосената трева и плевелите. Те са богати на азот, съдържат пропорционално по-малко въглерод и се разграждат по-лесно. Те също съдържат и влага - важен фактор за бързото им разграждане. "Кафявите" са по-сухи и влакнести материали, като например хартия, картон, стърготини, сухи листа. те съдържат по-големи стойности въглерод и по-малко влага, в резултат на което се разграждат много по-бавно. Това обаче не е недостатък. "Кафявите' отпадъци събират въздух и влага, необходими за компостирането. Сигурно ще откриете, че в готовия компост често има неразградили се "кафяви" отпадъци, които могат да се върнат образтно в съда за доразграждане. Най-добри резултати се получават чрез използването на смес от твърди материали (тънки клонки, слама), примесени с меки и сочни продукти (прясно окосена трева, плодови и зеленчукови обелки). Следователно, успешното протичане на процеса до голяма степен зависи от балансираното комбиниране на тези два типа материали. Например, компостът, в който преобладават "зелени" материали, изглежда слузест.
Влага:
Важно е да се постигне правилният баланс. Ако е твърде мокро, компостът ще се разводни, ако е твърде сухо, компостирането ще спре. За да изпробвате влажността, вземете една шепа от материала и я стиснете. на пипане той трябва да е като изстискана гъба за миене.
Въздух:
Малките организми, които правят вашия компост, се нуждаят от кислород, точно като нас! Използвайте вила, за да разбърквате съдържанието на компостера, по този начин пропускате въздух в него.


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Петък, 28.09.2012, 22:46 | Съобщение # 2
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Защо да компостираме?

Чрез правенето на собствен компост вие подпомагате себе си и вашата околна среда.
Компостирането ви спестява пари като намалява необходимостта от закупуването на:
- подобрители за почвата;
- изкуствен тор;
- органичен тор;
Компостирането помага на градината да расте, защото компостът:
- подобрява структурата на почвата;
- подхранва растенията и почвата ви;
- помага на почвата да задържа влага;
- е условие да се произвеждат екологично чисти плодове и зеленчуци;
Компостът подпомага околната среда като:
- намалява количеството отпадъци, изпращани в депата;
- намалява нуждата от изкуствени химични торове;
- намалява броя на курсовете на сметосъбиращите коли до депото;

Полезни свойства на компоста
Оказва добро влияние върху съдържанието на влага и органични хранителни вещества в почвата.
Променя и стабилизира pH.
Съхранява и доставя хранителни вещества за растенията.
Влияе положително върху микроорганизмите и растенията.
Подтиска болетсите при растенията (болести по корените, кореноплодните и др.)

Приложение на компоста
Компостът е безплатен заместител на различни продукти като торовете, подобрителите за почви или саксийни смеси.
Компостът обикновено се прилага в градината като:
- мулч или покривен слой;
- почвен подобрител за повишаване плодородието на почвата;
- компонент от саксийни смеси;
- рекултивиране на почви, замърсени с токсични вещества и тежки метали;

Проблеми при компостирането
Важно е да възприемем компостирането като процес. Домашното компостиране на биоразградими отпадъци не изисква много повече време и усилия, отколкото да се изхвърли боклука.
Организми
Много от оплакванията на начинаещите градинари се отнасят до различните организми, които участват в процеса на компостиране, а това за съжаление, е тъжно отражение на нашето възприятие за това как функционира природата. Много от организмите са възприети като вредители в другите части на градината, но в пределите на компостера те изпълняват ясно изразени функции, за които всъщност са били създадени от природата.
Бактерии
Най-напред в компостера се заселват бактериите. Те започват да разграждат плодовете и зеленчуците още когато са били откъснати от дървото или се извадят от земята. В компостера продължават да разграждат органичната материя до форма, усвоима за другите организми. Най-ефективни агенти за разграждането са тези, които са по-активни при по-високи температури и допринасят най-много за ускоряване процеса на компостиране. Следователно, за успешно протичане на процеса, хората трябва да следят за запазване на условията, в които се поддържа голяма бактериална активност.
Актиномицети
Друг вид първични разлагащи микроорганизми са актиномицетите, които образуват сивкава мрежо-подобна маса, която може да се види още в ранния стадий на разлагане на материята. На тях се дължи приятният земен мирис, който възниква и се поддържа в съда за компостиране. Те действат предимно върху дървесните материали. Присъствието им в компоста е не само напълно нормално, но и необходимо. В своята биохимична дейност те продуцират антибиотични вещества, които убиват някои патогенни микроорганизми.
Фунги
В компостера се развиват много видове плесенни и квасни гъби. Осъществяваните от тях процеси на разлагане са бавни в сравнение с бактериалните. Наличието им в компостиращия материал означава, че компостът се развива добре.
Червеи
Категоризирани като вторични разлагащи организми, те започват да се движат в компоста, когато бактериите и фунгите са приключили своята работа. Има два основни вида червеи: дъждовни и тигрови (червеникави, с жълтеникави кръгчета около тялото, използват се за стръв). Основната разлика в поведението им е, че земните червеи се движат и в съда за компост, и извън него, докато тигровите живеят в самия компостиращ се материал. Начинаещите в компостирането може да се разочароват, че червеите не идват така бързо, както са очаквали и може да попитат дали трябва да привнесат допълнително. Ако съдът за компост е поставен направо на земята, то червеите сами ще го намерят, ако не, те могат да се привнесат с добавена почва от градината.
Стоножки
Стоножките доста често се срещат в почвата и в съдовете за компост. Като хищник, те се хранят с почти всички видове безгръбначни.
Голи охлюви и охлюви
В останалата част от градината те са възприети като хищници и вредители. Компостерът предлага на охлювите лесно достъпна храна, намираща се в спокойна, защитена околна среда. В никакъв случай не трябва да се използват унищожаващи ги препарати. Подобни пестициди биха убили и другите микроорганизми в компостера.
Мокрици
Мокриците са друг организъм, специализирал се в разграждане на целулозни влакна като тези, намиращи се в материалите от дървесен произход. Те са напълно безвредни и не трябва да се приемат като причина за тревога.
Мравки
Ако мравки основат своя колония в съда за компост, те не нарушават компостирането, а го подпомагат. Правейки тунелчета в материала, те улесняват достъпа на въздух, а също така разграждат някои вещества. Обаче като цяло, тяхното присъствие може да се приеме като индикатор, че сместа е много суха. В никакъв случай не бива да се слага отрова или да се излива вряла вода, което би унищожило и много други организми и микроорганизми.
Организми, които не бива да привличаме, но за които можем да отчетем какво ги е привлякло
Големи сини конски мухи
Наличието на конски мухи в компоста може да е сигнал, че има добавени месо или риба.
Плодни мушички
В случай, че капакът е отворен, те се появяват на големи рояци. Плодните мушици не само са напълно безвредни, но и са част от компостиращия процес, тъй като се хранят с киселините, намиращи се в компостиращите плодове. За да се премахнат, покрийте горния слой от плодови или зеленчукови отпадъци с тънък слой почва или узрял компост и след няколко дни ще изчезнат.
Плъхове и мишки
Те не са толкова чест проблем, но за да се избегне, в компостера не бива да се слагат месо или риба. Макар че те също се компостират, привличат много мухи и вредители. Ако това все пак се случи, съдът за компост може да обвие с телена мрежа с по-дребни дупки, които биха представлявали преграда за по-едрите вредители.

FAQ за компостирането
Защо да компостирам?
За да разполагате с безплатен компост, произведен от материали, които иначе бихте изхвърлили.

Колко дълго ще продължи компостирането?
Това зависи от редица фактори, не само от годишния сезон. През пролетта и лятото процесът се ускорява от повишената външна температура. Ако започнете да компостирате през пролетта, ще са ви нужни около 3 месеца. През есента и зимата процесът се забавя, защото поради ниските температури повечето от организмите намаляват активността си. Ако стартирате през есента, процесът реално ще започне чак през пролетта и на вас ще са ви нужни 9 месеца, за да получите компост. Важно е да се отбележи, че компостерът може да продължи да се използва и през периода на "ниска активност", тъй като го запасявате с биоразградими материали за момента, в който микробиалната активност се повиши. В добре аериран съд, в който има баланс между "кафявите" и "зелените", влагата е оптимална и отпадъците са нарязани на по-малки парчета, материалите ще се разградят много по-бързо, отколкото когато един от тези фактори е пренебрегнат.

По какво да позная, че компостът ми е готов?
Готовият компост е тъмнокафяв, подобен на почвата пласт, който се намира на дъното на съда. Може да съдържа някои неразградени компоненти, особено тези, които са били добавени цели. Те могат да се отделят и отново да се върнат в съда, за да продължат своето разграждане. Компостът може да е доста уплътнен, което е нормално, защото тежестта на поставяния отгоре материал е сплескал всичко отдолу. Компостът може и да е доста мокър, което също не е тревожен факт. Чрез разрохкване на компоста с градинска вила скоро ще получите материал, готов за употреба.

Къде да поставя съда за компост?
Съдът трябва да се постави на лесно достъпно място, директно върху почвата. Това ще позволи на червеите и другите организми да влязат в него. Инфилтратът, формиран от влагата и страничните продукти на разлагането, ще се отвежда в почвата. Добре е през зимните месеци да има директна слънчева светлина, но през горещите летни месеци компостерът трябва да се постави на сенчесто място.

Как да извадя компоста от съда?
Зависи от модела на съда, понякога е по-лесно просто да се преобърне. Най-добре ще е, ако може да се повдигне съдът.

Трябва ли да пробивам отвори в съда?
Това не е задължително, ако достъпът на въздух в съда е добър след преобръщане с вила. Многото дупки ще подобрят вентилацията, но ще засилят изпаряването на ценната влага, при което във външния слой на компоста може да се образува по-твърда и суха кора. Освен това дупките пропускат въздух предимно в по-външните слоеве, а активността и, съответно, нуждата от кислород е най-голяма във вътрешните слоеве.

Защо съдът ми за компост мирише неприятно?
Това е може би най-често задаваният въпрос и съответно най-честата причина хората да се отказват от компостирането. Добре поддържаната купчина трябва да има приятен земен мирис. разрешението на този проблем е да се разгледа всеки един от елементите на компостиращия процес: материали, влажност, въздух. Ако в съда не достига кислород, процесът става анаеробен, компостиращите организми преустановяват своята работа и се заменят с други, които могат да се развиват при отсъствие на кислород. Страничен продукт от дейността на тези микроорганизми е мирис, подобен на този на развалени яйца. Решението е да се въведе въздух и така да се поднови дейността на "добрите" микроорганизми, а мирисът скоро ще изчезне. Излишната влажност също може да възпрепятства аерацията поради запушване на порите с вода и изтласкване на въздуха от тях. Големите нива на влажност като цяло се дължат на големите количества "зелени" материали. Излишната влага може да се абсорбира като се смесят "зелените" с повече "кафяви". Силният мирис на амоняк обикновено показва, че има твърде много "зелени" материали в съда за компост. При добавяне на "кафяви" балансът ще се възстанови.

Защо съдържанието на компостера ми е слузесто?
Този проблем често е придружен с мириса, който коментирахме по-горе. Причината е добавянето на по-големи количества "зелени" материали. Бактериите, извършващи процеса на разлагане, са по-неефективни в отсъствие на "кафяви" материали. Това е често срещан проблем през летните месеци, когато има по-големи количества "зелени" материали, които са по-богати на азот.

Трябва ли да употребявам химически активатори?
Активаторите наистина ускоряват процеса и се продават в градинските центрове. Като цяло, те са богати на азот и други концентрирани количества от елементи, които се съдържат във всеки добре поддържан съд за компост. Препаратите на бактериална основа съдържат бактерии и ензими, които ускоряват процеса на компостиране. Тези микроорганизми също се съдържат в добре поддържания компост. Тези препарати са необходими, когато компостерът не е разположен направо на земята. Съществуват редица богати на азот съединения, които може да си набавите безплатно. Например: току-що окосената трева, копривата, утайката от кафе. Може би най-лесно достъпният активатор за компоста е човешката урина. Поради богатото си съдържание на азот и на други микроелементи, тя е била добавяна в купчините компост от векове. Ако се занимавате с биологично земеделие, за активизиране на компоста могат да се използват само смеси на базата на микроорганизми или растения, които не са биологично модифицирани.

Мога ли да добавям падналите есенни плодове в компоста?
Да, можете. Но въпросът е точно до каква степен, в какви количества. Ако плодът може да се размаже преди да се пусне в съда, би се разградил много по-лесно. Тъй като плодовете са от групата на "зелените", следва да балансирате компоста, като добавите "кафяви" материали след това.


Мога ли да изсипя праха от прахосмукачката в компоста?
Типичният прах от домакинствата се състои от частици човешка кожа, които биха се разложили. Но, разбира се, изкуствените влакна от синтетичните килими ще останат непроменени в готовия компост. Най-големият проблем е, че прахът е много сух и много трудно би се хидратирал. Ако не се добави вода, той може да погълне много влага и ще наруши баланса. Така че, отговорът е да, но трябва първо добре да се намокри.
Могат ли да се слагат отпадъци от домашния любимец в компоста?
Пригодността на животинските изпражнения за компостиране зависи преди всичко от това дали любимецът е месояден или вегетарианец. Котешките и кучешките отпадъци са напълно неподходящи и задължително трябва да се избягват. Понеже са резултат от преработка на месо, те ще привлекат конски мухи и техните ларви. Освен това могат да са заразени с болести, опасни за деца и бременни жени. За съжаление, не всички болестотворни организми могат да се унищожат в домашния компостер.

Материали от постелки, както и фекалии от тревопасни животни, например зайци и хамстери, са много подходящи за компостиране. Сламките, вестниците или дървените стърготини, напоени от един прекрасен активатор - урината, са пригодни за компостиране. Фекалиите могат да се разглеждат като добре преработени зеленчукови материали, които ускоряват разграждането на компоста. Дървените стърготини изискват дълго време, за да се разградят и, поради това, често остават непроменени в крайния продукт, но това не пречи на употребата им.

Аз нямам много "кафяви" материали. Какво да правя?
Най-достъпен кафяв материал са вестниците и картоните. За компостиране могат да се поставят около десетина вестника. Те трябва да се разкъсат на ленти или отделните страници да се размачкат на топки, като е добре първо да се намокрят. Ако няма други "кафяви" материали, на няколко седмици може да се добавя около половината от един вестник.
Може да се постави обикновен кафяв картон, но преди това е препоръчително да се овлажни. Оцветени картонени кутии трябва да се избягват по съображения за токсичност на мастилата им.

Мога ли да компостирам пепел?
Зависи от вида пепел. Трябва да се избягват остатъците от въглища и кокс, тъй като съдържат серен двуокис, както и пепелите от брикети от въглища, които съдържат химически вещества, подпомагащи горенето. Дървесната пепел или тази от чисти въглища са прекрасни източници на калий, но трябва да се добавят само в малки количества, понеже са силно алкални и може да повлияят на процеса на компостиране.

Мога ли да компостирам заболели растения?
Простият отговор е не, защото е трудно да се поддържа висока температура, при която биха загинали болестотворните организми. Годността за компостиране зависи от самата болест. Тези болести, които се развиват само върху живи растения, могат да се компостират.




Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Петък, 28.09.2012, 22:51 | Съобщение # 3
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Допълнение към горните постове, съвети на немските градинари.
Компоста. Богат на хранителни вещества и минерали и така предлага всичко необходимо на растенията, за да виреят добре. Тъй като компостът е добър тор, той е идеален за отглеждане на млади растения.

За да получите компостирана земя възможно най-бързо, компостът трябва да се обръща периодично. Това може да се прави от февруари до след настъпване на пролетта. Кислородът, който се доставя с обръщането на компоста, ускорява разлагането и може дори да успеете да използвате прясно получена земя още същия сезон.

Обръщането на компоста всъщност не е кой знае какво. Най-добре да използвате голямо сито, поставено под ъгъл спрямо торището. След това използвайте вила, за да смесите всичко, и го пресейте. Всичко, което остане в ситото, отива обратно в торището. В началото ще минава много малко земя. Но ако повторите процеса няколко пъти, скоро ще получите добра купчина прясно компостирана земя.

Когато обръщате компоста, използвайте възможността да огледате отблизо торището. Дали е твърде сухо – има ли нужда от малко вода? Ако е твърде влажно, загнилите части трябва да бъдат премахнати. Можете също да нанесете малко слама, за да попие влагата.

Компостът трябва да се обръща на всеки два месеца. Тогава след шест до дванадесет месеца той ще даде почва, която може да се използва за наторяване на градината ви. По-долу ви предлагаме някои важни съвети за работа с компост.

Създайте балансирано съотношение въглерод/азот. Това се постига лесно, като поставите в торището равни части материал, съдържащ въглерод, като листа и отрязъци от храсти, и материал, съдържащ азот, като трева и коприва. Обикновено кухненските отпадъци също имат идеално съотношение въглерод-азот.
Отрязъците от трева трябва да се оставят да изсъхнат поне два дни преди да бъдат сложени на торището. За да предотвратите появата на силна миризма, препоръчваме да поставяте само тънки слоеве окосена трева на торището. За да сте сигурни, че нивото на влагата в торището ви е правилна, трябва периодично да правите тест с юмрук. Вземете шепа компостирана земя и я стиснете здраво в юмрука си. Ако между пръстите ви изтекат няколко малки капки вода, компостът има правилно ниво на влажност. Ако между пръстите ви изтече твърде много вода, компостът е твърде мокър. Ако няма вода, можете да приемете, че компостът е твърде сух.
Какво трябва да слагате на торището?

С чиста съвест и по всяко време можете да хвърляте листа, екскременти, плодове и обелки от зеленчуци и други кухненски отпадъци на торището. Коса, градински отпадъци и всякакви несготвени органични материали също стават.
Какво не трябва да слагате на торището?
Не бива да хвърляте на торището пръскани обелки от тропически плодове, хартиени кърпички, обработвано дърво или пластмаса от какъвто и да е вид. Фасове, кокали, пепел от дърво и въглища също не са подходящи.
Използване на компоста
Препоръчваме ви да използвате смес от 1/2 компостирана земя и 1/2 градинска почва или пясък за саксии и висящи цветарници. За дървесните растения и декоративните храсти нанесете около 3 cm компост в горния слой почва. Цветните лехи се поддържат най-добре, като използвате наполовина компост и наполовина почва, когато правите лехата, и след това поставяте компост на повърхността й и го вкарвате навътре за последващо наторяване.
В заключение, остана да кажем, че компостът е с добро качество, ако се адаптира към нормалната температура на почвата и не се виждат почвени организми.



Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OllieДата: Неделя, 30.09.2012, 22:34 | Съобщение # 4
Трабант
Група: Блокирани
Съобщения: 110
Статус: Offline
Изключително полезна тема! И аз мисля да си правя компост на пролет , живот и здраве.
 
poj160arДата: Четвъртък, 09.05.2013, 10:58 | Съобщение # 5
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
smile Да, много полезна тема. Браво на Ordonez! Аз като кося ливадата в моята градина всяка седмица с моторната косачка винаги работя с кош. Защо? - първо изхвърляната от косачката настрани окосена трева задушава растящата трева от почвата и второ - събирам чрез коша тревата и я слагам в два големи компостера, подобни на Гогата от горните постове в темата. Така за едно лято не може да си представите колко много производствен материал за тор се получава. През есента като слегне го разбърквам с желязна вила, през следващата пролет и лято отново по няколко пъти и воала - на следващата пролет, т. е. на втората година имам естествен биотор за подхранване на растенията. Аз мисля, че този е по-добър от животинския тор. Защо? - защото в животинския има адски много семена на растения, които при торене никнат и е трудна оправията с тях - плевене, скубане, препарати и т.н.т. cry
Тревния, листния, раздробените чрез дробилки клони и съчки, както и биологичните отпадъци са без семена и вредители и е много лесна поддръжката на нашите растения след торене.


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
wrongdreamerДата: Понеделник, 27.01.2014, 16:01 | Съобщение # 6
Лада
Група: Проверени
Съобщения: 889
Статус: Offline
Отдавна се каня да пусна една тема за компоста и компостирането. Ще стане хаотична, но е добро начало. Нека всеки сподели опит и ще превърнем страницата в каталог.
Почти всеки органичен материал е подходящ да се добави към купа за компостиране. Купът трябва да е добре балансиран с богати на въглерод материали (“кафяви”) и богати на азот материали (“зелени”). Кафявите материали са изсъхналите листа, сламата, сеното, подрязаните клони. Зелени материали са свежо окосената трева или обелките от кухнята.
Добавянето на различен тип материал или промяната в пропорциите между кафявата и зелената маса може да доведе до промяна в скоростта на компостиране. Постигането на най-добрата смес е по-скоро изкуство, постигнато в резултат на практическия опит, отколкото наука. Идеалната пропорция е 25 части кафяв материал и 1 част зелен. Грубо пресметнато става въпрос за равни тегловни пропорции. Многото въглерод ще забави процеса, а прекалено многото азот ще предизвика неприятна миризма. Въглеродът доставя енергия за микроорганизмите, а азота им набавя протеини.
Листата представляват огромният процент органични отпадъци. Предварителното им нарязване намалява значително техния обем, което улеснява съхраняването им до момента, в който е подходящо да се добавят към купа. Предварително нарязаните листа се разлагат много по-бързо. Не е желателно към компостната купчина да се прибавят много месести или мъхести листа, които забавят компостирането.
Боровите иглички трябва да се надробят защото в противен случай се разлагат бавно. Те са покрити с дебел восъчен слой. Около 2.5 % от теглото им представлява калций, магнезий, азот и фосфор, както и някои редкоземни елементи. Ако са в много голямо количество, боровите иглички може да вкислят компоста. Това ще се отрази добре на растенията ако почвата е много алкална.
Окосената трева се разлага бързо и съдържа толкова азот, колкото животинската тор. Тъй като свежо окосените треви полепват една за друга, те започват да гният анаеробно и започват да миришат – затова трябва да се смесят заедно с голямо количество кафяв материал. Ако окосената трева за компостиране е в голямо количество, желателно е да се разпръсне поне за един ден. Когато увехне и поизсъхне, може да се използва без проблем. Не е желателно да се използва окосена трева, която е третирана с пестициди или хербициди, освен ако не е валял много обилен дъжд след прилагането им и сме сигурни, че химикалите са вече отмити.
Кухненски отпадъци, включват динени кори, обелки от моркови, торбички от чай, обелки от ябълки, банани – почти всичко, което циркулира в кухнята и може да се компостира. Средното домакинство произвежда поне 150 kg кухненски отпадъци годишно, които могат да се компостират. Месните, млечните продукти и мазнините могат да създадат проблем. Месните остатъци след разлагането си придават неприятна миризма на компостната купчина и привличат насекоми. Яйчните черупки са чудесни, но се разлагат бавно и затова предварително трябва да се натрошат. Всичко, което се добавя ще се разложи по-бързо ако предварително е натрошено или смляно. При прибавяне на кухненските отпадъци към компостния куп е препоръчително да се покрият с около 1 педя кафяв материал, за да избегне посещенията на мухи и гризачи.
Дървесната пепел може да се добави към компостния куп. Пепелта има алкална реакция, поради което не бива да се добавя по много наведнъж. Пепелта е богата на калий. Не бива да се използва въглищна пепел, защото тя обикновено съдържа голямо количество сяра и желязо, които не са добри за растенията. Неизгорелите въглени от брикети не се разлагат изобщо, така че е по-добре да не се използват.
Градинските отпадъци трябва непременно да се компостират. Могат да се използват всички увехнали растения, отрязани клони. Повечето бурени и техните семена измират докато компостът зрее, поради високата температура в сърцевината му, но някои може и да оцелеят. За да се избегнат тези проблеми, не е желателно да се компостират плевели с упорита коренова система или устойчиви семена.
Сеното и сламата са чудесен източник на въглерод, особено ако се компостират съвместно със свежи листа. Сеното съдържа повече азот от сламата. Използването на сламата ще осигури добро проветряване на купа.
Оборската тор е един от най- добрите материали, които могат да се добавят към компостния куп. Тя съдържа големи количества азот и полезни микроорганизми. Повечето видове тор се считат за “горещи” докато са пресни, което значи, че са толкова богати на хранителни вещества, че може да изгорят нежните корени на младите растения или да прегреят компостния куп и по този начин да убият земните червеи или добрите бактерии. Ако се остави да престои малко обаче, този материал е добър за използване. Редуването на ред оборска тор, с ред кафяв материал като слама или сухи листа ще балансира компостния куп.
Нещата, които могат да се добавят в компостния куп са много. Има също индустриални и търговски отпадъци, които биха могли да се използват: царевични кочани, изрезки от памучни материали, отпадъци от ресторанти или пазари, джибри, стърготини, коса и козина, смлени копита и рога, шушулки от фъстъци и фасул, хартия и картон, натрошена скала, пера, кюспе, кръв, обелки от цитрусови плодове, кафе, натрошени черупки от яйца, миди или охлюви.
Почти всеки органичен материал е подходящ да се добави към купа за компостиране. Купът трябва да е добре балансиран с богати на въглерод материали (“кафяви”) и богати на азот материали (“зелени”). Кафявите материали са изсъхналите листа, сламата, сеното, подрязаните клони. Зелени материали са свежо окосената трева или обелките от кухнята.
Добавянето на различен тип материал или промяната в пропорциите между кафявата и зелената маса може да доведе до промяна в скоростта на компостиране. Постигането на най-добрата смес е по-скоро изкуство, постигнато в резултат на практическия опит, отколкото наука. Идеалната пропорция е 25 части кафяв материал и 1 част зелен. Грубо пресметнато става въпрос за равни тегловни пропорции. Многото въглерод ще забави процеса, а прекалено многото азот ще предизвика неприятна миризма. Въглеродът доставя енергия за микроорганизмите, а азота им набавя протеини.
Листата представляват огромният процент органични отпадъци. Предварителното им нарязване намалява значително техния обем, което улеснява съхраняването им до момента, в който е подходящо да се добавят към купа. Предварително нарязаните листа се разлагат много по-бързо. Не е желателно към компостната купчина да се прибавят много месести или мъхести листа, които забавят компостирането.
Боровите иглички трябва да се надробят защото в противен случай се разлагат бавно. Те са покрити с дебел восъчен слой. Около 2.5 % от теглото им представлява калций, магнезий, азот и фосфор, както и някои редкоземни елементи. Ако са в много голямо количество, боровите иглички може да вкислят компоста. Това ще се отрази добре на растенията ако почвата е много алкална.
Окосената трева се разлага бързо и съдържа толкова азот, колкото животинската тор. Тъй като свежо окосените треви полепват една за друга, те започват да гният анаеробно и започват да миришат – затова трябва да се смесят заедно с голямо количество кафяв материал. Ако окосената трева за компостиране е в голямо количество, желателно е да се разпръсне поне за един ден. Когато увехне и поизсъхне, може да се използва без проблем. Не е желателно да се използва окосена трева, която е третирана с пестициди или хербициди, освен ако не е валял много обилен дъжд след прилагането им и сме сигурни, че химикалите са вече отмити.
Кухненски отпадъци, включват динени кори, обелки от моркови, торбички от чай, обелки от ябълки, банани – почти всичко, което циркулира в кухнята и може да се компостира. Средното домакинство произвежда поне 150 kg кухненски отпадъци годишно, които могат да се компостират. Месните, млечните продукти и мазнините могат да създадат проблем. Месните остатъци след разлагането си придават неприятна миризма на компостната купчина и привличат насекоми. Яйчните черупки са чудесни, но се разлагат бавно и затова предварително трябва да се натрошат. Всичко, което се добавя ще се разложи по-бързо ако предварително е натрошено или смляно. При прибавяне на кухненските отпадъци към компостния куп е препоръчително да се покрият с около 1 педя кафяв материал, за да избегне посещенията на мухи и гризачи.
Дървесната пепел може да се добави към компостния куп. Пепелта има алкална реакция, поради което не бива да се добавя по много наведнъж. Пепелта е богата на калий. Не бива да се използва въглищна пепел, защото тя обикновено съдържа голямо количество сяра и желязо, които не са добри за растенията. Неизгорелите въглени от брикети не се разлагат изобщо, така че е по-добре да не се използват.
Градинските отпадъци трябва непременно да се компостират. Могат да се използват всички увехнали растения, отрязани клони. Повечето бурени и техните семена измират докато компостът зрее, поради високата температура в сърцевината му, но някои може и да оцелеят. За да се избегнат тези проблеми, не е желателно да се компостират плевели с упорита коренова система или устойчиви семена.
Сеното и сламата са чудесен източник на въглерод, особено ако се компостират съвместно със свежи листа. Сеното съдържа повече азот от сламата. Използването на сламата ще осигури добро проветряване на купа.
Оборската тор е един от най- добрите материали, които могат да се добавят към компостния куп. Тя съдържа големи количества азот и полезни микроорганизми. Повечето видове тор се считат за “горещи” докато са пресни, което значи, че са толкова богати на хранителни вещества, че може да изгорят нежните корени на младите растения или да прегреят компостния куп и по този начин да убият земните червеи или добрите бактерии. Ако се остави да престои малко обаче, този материал е добър за използване. Редуването на ред оборска тор, с ред кафяв материал като слама или сухи листа ще балансира компостния куп.
Нещата, които могат да се добавят в компостния куп са много. Има също индустриални и търговски отпадъци, които биха могли да се използват: царевични кочани, изрезки от памучни материали, отпадъци от ресторанти или пазари, джибри, стърготини, коса и козина, смлени копита и рога, шушулки от фъстъци и фасул, хартия и картон, натрошена скала, пера, кюспе, кръв, обелки от цитрусови плодове, кафе, натрошени черупки от яйца, миди или охлюви.

[b]Добавено
(27.01.2014, 14:59)
---------------------------------------------
Всеки куп от органични материали рано или късно изгнива, но ако се подбере правилното място, процесът ще протече по-бързо. Мястото трябва да е равно. По възможност купа да е наблизо, в противен случай ще се затрудни наблюдаването му и добавянето на нов материал. Мястото трябва да е на завет, за да се предпази купа от студените ветрове, които биха забавили процеса на гниене. При по-горещ климат се избира сенчесто място, за да не изсъхва прекалено бързо. За препоръчване е купа да се направи върху гола почва или върху трева, наместо върху цимент или асфалт, за да може да се използват земните червеи, полезните микроби и други организми, които ще мигрират нагоре-надолу при промяна на сезоните. Почвата дава възможност за дрениране на купа. Добре е да се избере място, където компостирането да протича дискретно и да не пречи на съседите.
Ефективната система за складиране е ключът към пълното използване на материалите, които предлага всеки сезон.
есента е подходяща за събиране и надробяване на падналите листа. Най-доброто приложение за тях в този момент е като зелена тор за дърветата, храстите и лехите в градината. Листата, които са в повече могат да се складират, като се надробят и се сложат в найлонови торби.
През зимата процесът на разграждане е слабо изразен. Остатъците от кухнята могат да се добавят към купа, но през студеното време последният няма нужда да се обръща. За да продължи компостирането през зимата, ще е необходим затворен съд с изолирани стени. Черен съд, поставен на припек, може да свърши работа. Купът трябва да е по-голям, за да се поддържа топлина, която да захранва процеса. Обграждането на съда със слама също способства за задържането на топлината. Ако зимата е студена, най-добре е купът да се направи рано напролет. Тогава има много излишни треви и клони.
През лятото компостирането протича интензивно, особено ако компостът е обръщан един-два пъти.
Компостирането може да бъде различно: от пасивно – оставяне на материалите да си гният от само себе си, до интензивно управляван процесАко имаме нужда от компост за градината си, можем да изберем по-интензивен метод. Ако целта е просто да се отървем от боклука в двора, пасивният метод е по-подходящ.
Пасивното компостиране не изисква време и усилия. Необходимо е органичния материал да се събере на куп. Той може да гние дълго време (година-две-три), но в края на краищата ще се превърне в компост. Наместо голям куп, по-добре би изглеждало ако материала се съберете в съд с три стени изработен от дърво, тел, тухли, камъни и др. Добавянето на трева, листа, кухненски отпадъци е постепенно, като не се забравя заравянето на последните с една педя друг материал. тъй като материалите се уплътняват и разлагат, купът бързо се сляга. След една - две години на дъното му вече има готов компост. Последният може да се изгребва с лопата и добави в лехите в градината. Добавянето на зелен и кафяв материал продължава. След първите няколко години и най-просто устроените купове започват да дават по няколко кубични метра готов компост годишно.
Управляването на компоста изисква активно участие, повече време и енергия. Ако се използват всички техники за управляване на процеса, за 3-4 седмици ще има готов компост. Скоростта на узряване на компоста зависи от това как се добавя нов материал, дали е надробен, как се смесвате и т.н. Лесно може да се постигне правилен баланс между азот и въглерод, ако купа се направи наведнъж. Традиционно редуването става на слоеве, но размесването също е добър метод.
Надробеният органичен материал се загрява бързо, разгражда се лесно и дава еднообразен компост. Скоростта на разграждане се забавя правопропорционално на едрината на компостния материал. Ако желаем купът да угние бързо, е необходимо да се надробят материалите. По принцип може да се добавя материал към вече направен куп.
Много е важно да се следи температурата – тя е показател за интензивността на процеса. Най-лесният начин е да пипнем – ако е топло или горещо, значи всичко е наред. Може да се използва и термометър. Ако температурата е същата като на въздуха, тогава трябва да се добави азот (зелен материал) като окосена трева, кухненски отпадъци, оборска тор, за да се стимулирате работата на микроорганизмите.
Ако купът изсъхне прекалено много, това ще забави процесът на гниене. Органичните отпадъци имат нужда от вода, за да се разложат. Принципът е да се поддържа купът с влажността на изстискана гъба. Ако се слага на купа много влажен материал е необходимо да се смеси със сух материал. Ако всички материали са сухи, препоръчително е да се залеят с вода. При обръщането на купа се обръща внимание на влажността му и ако е необходимо се добавя вода. Прекалено голямото овлажняване е също толкова пагубно, колкото и липсата на вода. В прекалено влажен куп, водата замества въздуха и създава анаеробна среда, която забавя разлагането, а купът започва да мирише неприятно.
Циркулацията на въздух е важна за купа. Повечето организми, които участват в разлагането са аеробни – имат нужда от кислород, за да съществуват. Има няколко начина да се поддържа “дишането” на купа. За предпочитане е да не се използват материали, които се уплътняват лесно, като пепел и стърготини, преди да са размени с по-груб материал. Хората, които правят по- големи купове често слагат по-големи клони, или дори поставят вертикално тръби за вентилация в различни части на купа, които от време на време разтръскват, за да стимулират циркулацията на въздуха. По-трудоемък начин за улесняване навлизането на кислород е обръщането на купа с вила. Най-простият начин би бил да се премести купа в друга секция (ако се разполага с повече от една секция). Целта е материалът, който е бил от външната част на купа, да се пренесе в средата. Така купът се аерира и процесът протича равномерно.
В основата на метода на двете седмици стои предварителното смилане или надробяване на материала преди да се добави към компостния куп. Когато частиците са на парченца до 5 cm и по-малки, те предлагат по-голяма повърхност за действие на бактериите, по-добра възможност за аерация и контрол на влажността, както и по-добра възможност за размесване на различните материали. Материалите не се полагат на слоеве, а се размесват преди или след надробяването и се натрупват на куп, не по-висок от 1.2 m. Купът се обръща на всеки 3 дни –работата е облекчена, защото купът е лек и пухкав. Много важно за оптималното протичане на процеса е поддържането на правилната температура. Разлагането е най-бързо при вътрешна температура на купа между 40 оС и 55 оС. Препоръчва се купът да не се обръща, когато температурата е в тези граници, а обръщането да става когато температурата излезе извън тия граници. Така купът работи с най-голям капацитет. Повечето патогенниорганизми измират за 10-15 минути при температура от 55 оС, въпреки че някои семена на плевели умират едва при температура 60-65 оС. Ако семената на плевелите са проблем, още в началото на процеса, температурата на купа се оставя да достигне 65 оС, след което последния се охлажда до 40-55 оС. Полезните микроби може и да умрат ако температурата се поддържа над 55 оС.

Добавено (27.01.2014, 15:01)
---------------------------------------------
Готовият компост е тъмно кафяв, рохкав и с миризма на почва. Може да се виждат малки парченца листа или други съставки. Ако компостът съдържа много материали, които не са съвсем разложени, той е само частично готов. Този продукт може да се използва около дървета или в градинските лехи, но добавянето на частично разграден компост намалява количеството азот, достъпно за растенията. Микроорганизмите ще продължат да разграждат компоста, но ще използват азот от почвата за собствените си нужди, като по този начин ще го отнемат от растенията наоколо. Затова е необходимо не съвсем готовия компост да се остави да узрее напълно преди да се използва върху развиващи се вече растения. Или може да се добави допълнително азот (например оборска тор), за да се гарантира, че растенията няма да страдат от недостиг на азот.
Някои хора препоръчват късната есен като най-доброто време за разпръскване на компоста в градината и покриването му със зелена тор от нарязани листа. До пролетта почвените организми ще са превърнали компоста в почва. Други препоръчват разхвърлянето на компоста две седмици преди времето за садене или сеене през пролетта. Всъщност няма неправилно време за разхвърлянето му. Изгодата остава същата.
Когато компостът е в малко количество се препоръчва предварително да се изберат стратегически местата, където е най-необходим за използвате – около определени растения или лехи. Най-добре е да се използва в късна пролет или ранно лято, така че бързо растящите растения да могат да получат максимална изгода от него. За да се подхрани определено растение с компост, последния се вкопава в почвата около него, като се започне на 2 - 3 cm от стеблото навън и се внимава да не се увредят корените. За растения с плитка коренова система се препоръчва да се положи върху повърхността на почвата 5 cm слой от компост.
Добре балансираният компост е с доказани свойства на подобрител на почвата.
Ако редовно се добавя компост, почвата в градината става по-проветрива, по-лесно се отцежда и съдържа подобрен хранителен резерв, от който растенията могат да черпят.
Подобрената почва създава по-малко проблеми с насекоми или болести. Компостът е хранителна среда на многобройни полезни почвени микроорганизми, които контролират вредните микроорганизми. Той подпомага отглеждането на здрави и устойчиви на вредители растения.
[/b]


Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.

Съобщение редактирано от wrongdreamer - Понеделник, 27.01.2014, 15:58
 
poj160arДата: Понеделник, 27.01.2014, 16:06 | Съобщение # 7
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Много полезна тема. Аз също си правя компост, който на всеки 2 години е готов за торене на растенията (слагам основно на саксийни и новопосадени растения) и направо хвърчат в последствие. Нямам за съжаление все още мелачка за клони и други растителни отпадъци, която чрез надробяване на материалите в дребни частици допринася за дообогатяване на компостния материал и ускорено разлагане до нужните минерални вещества. Щеси купя такава, но всичко с времето си, защото има по - належащи неща.

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Вторник, 28.01.2014, 19:25
 
OrdonezДата: Вторник, 28.01.2014, 16:30 | Съобщение # 8
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
аз компостирам от 3 години насам, тествал съм полученото, няма аналог, въобще не може да се сравнява с купешките субстрати, ползвам ускорител за компостиране Байкал М. Ако и намеря начин да обръщам компоста поне два пъти през лятото ще е наистина страхорно, но на тоз етап не съм го правил, за сметка на това тази пролет ще го направя на 100%

Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Вторник, 28.01.2014, 19:27 | Съобщение # 9
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Значи добре е да го обръщаш редовно, но ако има много суров материал /например окосена трева/ и е плътно сложена винаги при всяко прехвърляне на компоста ще мирише на силаж, да знаеш. Да не те бият вкъщи или пък комшиите. smile wacko bash
Значи добре го е описал Райчо в по горния пост, че е добре да се редуват отпадъците на различни слоеве и редовно /е редовно - поне 2 пъти през летния сезон/ и мокрене от време на време.


Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Вторник, 28.01.2014, 19:29
 
wrongdreamerДата: Вторник, 28.01.2014, 20:51 | Съобщение # 10
Лада
Група: Проверени
Съобщения: 889
Статус: Offline
Редуване, точно, няма как да стане защото нещата опират до какво имаш за компостиране, но обръщането ускорява много процеса, пък и това е аерацията - да навлиза повече кислород, който ускорява разлагането.
За мокренето - поне 2 пъти седмично, докато заприлича на почва. Тогава може и по рядко, защото тя ще задържа по добре влагата. Ако има от къде - торни и дъждовни червеи. То компоста и сам ще ги завъди, но ако помогнете в началото.... Те се размножават много бързо. Слагайте много вестници или друга целулоза. Става отличен компост.
При мен зеленото стои отгоре докато поизсъхне и тогава обръщам и поливам.
В градовете наесен събират листата в големи торби. В Пловдив са главно чинари, кестени и паркови дървета. Липата също е много добър материал. Чистотата ще ви бъде благодарна за съдействието.
P.S. Какъвто и да е вашият компостер - не му слагайте дъно, или може мрежа, но без дъно защото червеите не могат да преминават.


Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.

Съобщение редактирано от wrongdreamer - Вторник, 28.01.2014, 20:53
 
poj160arДата: Вторник, 28.01.2014, 23:15 | Съобщение # 11
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
wrongdreamer, много правилно. Знаеш ли, че съм мислил да сложа в компоста от прехваления червен калифорнийски червей понеже мога да взема малко от едно място както се казва "без пари" и да пробвам, само ме е страх, че при невъзможност от редовни грижи поради заетост или че вече червеите са "на свобода" така да се каже, тоест не са в защитните платна с тор /който е сериозен градинар знае за какво иде реч/ да не "избягат" в почвата и воала... няма гииии... wacko sad

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!
 
wrongdreamerДата: Сряда, 29.01.2014, 10:51 | Съобщение # 12
Лада
Група: Проверени
Съобщения: 889
Статус: Offline
Иво, ти си на "ТИ" с интернет. Ако пуснеш в търсачката "ЧКЧ" няма да излезе нищо. Такъв червей няма. Поне в Калифорния няма.
Това е български търговски трик. Червея си е червен торен. В Калифорния най добивния е Alabama jumper.
Няма да избягат - по скоро ще си направят колония и ще се местят нагоре-надолу според температурата и влажността. Дано нямаш къртици или сляпо куче защото ги ядат като чипс. Мисля че и поповото прасе ги яде. Размножават се много бързо само им давай храна. Ако преоводниш ще излязат нагоре и слънцето ще ги "изсуши" а ако е сухо не могат да копаят. Затова мярката е като стиснеш материала да не остава така и да се слепва - просто да е влажен. Аз депозирам троскот и той става на компост. Ако следваш Ордонез и ползваш Байкал - можеш за 2-3 месеца да вадиш. Моя компостер е 12-15 кубика и аз не мога да правя бързо компостиране но при мен компостера покрива 6 дка и мога да почакам.
Слоя или купа от био материал е в пъти по дебел от защитните платна на "бизнеса" и червея е защитен и сит, така, че няма да бяга.Ако поставиш най отдолу ситна пластмасова мрежа с отвори под 10мм ще го защитиш от къртици и други гадове.


Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.

Съобщение редактирано от wrongdreamer - Сряда, 29.01.2014, 10:53
 
poj160arДата: Сряда, 29.01.2014, 11:29 | Съобщение # 13
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Благодаря за инфото. smile

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Сряда, 29.01.2014, 22:38
 
OrdonezДата: Сряда, 29.01.2014, 12:09 | Съобщение # 14
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Quote poj160ar ()
Благодаря Райчо за инфото.


ха сега объркахме имената smile


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
poj160arДата: Четвъртък, 30.01.2014, 21:24 | Съобщение # 15
Лексус
Група: Приятели
Съобщения: 2107
Статус: Offline
Малееее, вярно сутринта в бързината /нали съм на работа/ сбърках името, sorry! cry smile

Здравейте, приятели, пожелавам Ви много щастие, любов, здраве и бъдещи успехи!!!

Съобщение редактирано от poj160ar - Четвъртък, 30.01.2014, 21:24
 
Форум Екзотик Плантс България » ОБРАЗОВАНИЕ - ДЕНДРОЛОГИЯ » ПОЧВИ » Компоста в градината (Как да си направим компостиера)
Страница 1 от 212»
Търси: