Cape Gooseberry (Physalis peruviana) - Форум Екзотик Плантс България
Понеделник, 05.12.2016, 07:31
Добре дошли Гост | RSS

Форум - Екзотик Плантс България

[ НОВИ МНЕНИЯ · СЪФОРУМЦИ · Правила на форума · ТЪРСАЧКА · RSS ]
Страница 1 от 11
Форум Екзотик Плантс България » ПЛОДНИ РАСТЕНИЯ - СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ И УМЕРЕН КЛИМАТ » СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ПЛОДНИ ДЪРВЕТА И ХРАСТИ » Cape Gooseberry (Physalis peruviana) (Перуански Физалис)
Cape Gooseberry (Physalis peruviana)
OrdonezДата: Вторник, 09.10.2012, 16:13 | Съобщение # 1
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Род Physalis е част от сем. Картофови и включва над 70 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения, на около 20 от които плодовете са с добри вкусови качества и се консумират от хората, а 4-5 вида се култивират. Най-характерният белег на видовете от този род е, че плодовете им са "затворени" в мехуро-подобна обвивка наричана мехунка (при някои едроплодни видове - например мексиканският - плодът при растежа си разкъсва мехунката).



От всички видове с най-високо качество са плодовете на перуанския физалис (Physalis peruviana L.). За негова родина се считат части от Перу и Чили - пояса в Андите разположен между 800 и 3000 м. н. в. Според други автори, това е вторичен център на произход, а истинската родина е Бразилия.
Описание

Многогодишно (в България се отглежда като едногодишно), самоопрашващо се, изправено растящо, тревисто растение. Достигащо размери 1,8 х 1,8 м. (височина по ширина). Плодът е жълто-оранжева ягода 1,2 - 2,5 см. в диаметър (наподобява малък домат). Покрит е с лек восъчен налеп. Семената са дребни - до 200 - 250 в плод. При съхраняване на много сухо място запазват кълняемостта си до 3-5 години. Вкусът на плодовете е добър до много добър (сладко-кисел). Но тяхното най-голямо достойнство е в превъзходния им аромат, който не може да се сравни с нещо познато.



Осреднен състав на 100 гр. свежи плодове:
вода 80%
общи въглехидрати 14%
целулоза 2%
протеин 1,5%
захари 3%
пеплни вещества 1%
пектин 0,7%
мазнини 0,4%
фосфор 60 mg.
калций 9 mg.
витамин С 45 mg.
каротин 1,6 mg.
тиамин 0,2 mg.
рибофлавин 0,08 mg.
ниацин 1,6 mg.
калории 60

Вижда се, че плодовете са богати на витамини А, В-комплекс и С. Съдържат голямо количество пектин с отлични желиращи свойства. Бедни са на калций, но за плод са необичайно богати на фосфор и белтъчини.

Хранителни качества:
- Консумират се в свежо състояние, като десертен плод.
- Служат за приготвяне на високо ценени сладка и желета (без добавяне на пектин).
- Използват се за приготвяне на компоти (самостоятелно или в смес с други плодове).
- Много добре се комбинират в плодови салати с други сладки плодове.
- Кетчуп-подобните сосове са подходящи за червени меса.
- Има данни, че може да се консумират от диабетици без ограничения.
- Препоръчват се, като особено полезна храна за децата.
- Служат за приготвянето и на: плодово вино, сладоледи, плодови млека, в комбинация с кисело мляко, за сиропи, ликьори, като съставка на коктейли (в България много често се използват именно по този начин).

[img]http://lh6.ggpht.com/_E43dqLPCp9Y/SZmZfM8wSQI/AAAAAAAAByg/IeXLEc8xxIk/P130209_10.21_thumb%5B3%5D.jpg[/img]

Лечебни свойства (при честа консумация):
- Широко се използват като антиоксидант.
- Помагат за прочистването на кръвта и премахването на албумина от бъбреците.
- Антисептичните свойства на плодовете са широко признати и се счита, че са много полезни при болести на гърлото.
- Едно от най-ценните им качества е, че при честа консумация унищожават вътрешните паразити.
- Заради съдържащите се в тях флавоноиди действат успокояващо.
- Чаят направен от листата има анти-астматично и диуретично действие.
Сортове

Истината е, че сортове продукт на целенасочена селекция практически липсват. По света се отглеждат отбрани местни форми продукт на народна селекция, провеждана от народите населявали споменатия район на Андите (видът е въведен в култура от инките). Там съществува голямо разнообразие от форми, които се различават по форма, цвят, размери и вкус на плодовете; дължина на вегетационния период и т. н. Поради това е необходимо в България да се извършат изпитания на различни сортове, за да се внедрят най-подходящите за условията на страната (за радост, у нас вече се извършва селекция за създаване на български сорт).
Отглеждане

Перуанският физалис се отличава с издръжливост и приспособимост. Расте на практически всякакъв тип почви, с рН от 4,5 до 8,2. Но за оптимални се приемат тези с рН 5,5 - 7,0. Неподходящи са само преовлажнените и богатите на азот. Много добри добиви се получават на бедни песъчливи и на каменисто-глинести почви.

Тъй като растението е тревисто, високо и силно разклонено, всеки по-силен вятър може да причини сериозни щети на посева - множество счупени стъбла и полегнали растения, които покриват междуредията, правейки по този начин достъпа и особено беритбите изключително трудни. Именно поради това, е много важно избраното място да е защитено от силен вятър. На открити площи е необходимо да се засеят кулисни растения. Но най-добре е такива места да се избягват.

Перуанският физалис издържа на известно засенчване, но при пълна осветеност резултатите са по-добри. Особено силно от осветеността се влияят цветът и ароматът на плодовете.

Видовете физалис не трябва да се отглеждат след предшественици култури от сем. Картофови (домати, пипер, патладжан, картофи и т. н.).

Технологията на отглеждане е сходна на тази при доматите. Перуанският физалис реагира много добре на органично торене - 3 - 4 т./дкр. С минералното торене трябва да се внимава, и особено с азотното. Ако на добре запасена с азот почва се внесат дори занижени норми, има опасност растенията да образуват голяма вегетативна маса, но да не плододават.

Семената за производството на разсада се засяват 55 - 65 дни преди последните възможни за дадения район слани. За получаването на разсад за 1 дкр. са нужни около 7 гр. семена. До поникването (2 - 3 седмици ) се поддържа температура от поне 20° С, при по-ниска никнат бавно (3 - 4 седмици), или въобще не никнат. Грижите за разсада са като при доматите. След отминаването на опасността от слани се разсажда по схема 1,2 м. х 0,8 м., на по-бедни почви разстоянията може да се намалят, а на по-богати да се увеличат. По принцип растението е изправено растящо и не се нуждае от прикрепване за кол, но на по-богати почви (растенията стават високи) и / или на ветровити места това се налага.

За условията в България не е изяснен въпросът дали да се колтучи, и ако да, то - кога и как. С цел да се образува по-нисък и компактен храст някои хора извършват пензиране (откъсване) на върховете, когато растението е 20 - 30 см. високо (преди да се образува първата цветна пъпка). Това забавя началото на цъфтежа и зреенето с 1-2 седмици. Но затова пак, първите беритби са по-обилни, и като цяло се намалява броя на беритбите (правят се икономии от труда).

Подхранването с калий във фази начало на цъфтежа - образуване на плодовете увеличава добива и подобрява качеството на продукцията. Най-лесно е да се извърши чрез листно пръскане - 3 - 4 пръскания, през 1 - 2 седмици с 0,5% - 1% разтвор на калиев сулфат или др. За постигане на добри резултати с листно подхранване, то трябва да се извършва правилно (тези правила важат и за другите култури):

Колкото по-бавно изсъхне торовия разтвор по листата, толкова повече хранителни елементи ще постъпят в растението. За тази цел пръсканията трябва да се извършват привечер или рано сутрин, а през облачни дни може и целодневно.
Хранителните вещества от листните торове по-лесно постъпват в листата през долната им част, а не през горната. Така че се стремете да пръскате повече от долната страна на листата. Имайте предвид и това, че младите листа поглъщат веществата по-добре от старите.
Добавяйте към разтвора, с който ще пръскате и прилепители. Това ще повиши значително усвояемостта на хранителните вещества.

Перуанският физалис не е устойчив на засушавания, така че при нужда трябва да се полива - както при доматите - с по 20 - 30 л./м2 за седмица, като се приспадат валежите. Препоръчва се малко преди началото на зреенето - което настъпва 65 - 85 дни след цъфтежа, поливките да се намалят или да се спрат (това подобрява качеството на плодовете). Важно е да не се получават резки промени в почвената влажност, защото това често води до напукване на плодовете (особено на по-едрите), което влошава търговския им вид и ги прави нетрайни.
Болести и неприятели

Чувствителността към болести и неприятели не е добре изучена. В различните държави различни болести и вредители създават проблеми: в ЮАР - брашнеста мана, в Австралия - бактериално петносване (Xanthomonas spp.), в Индия - щам TMV, а в други държави - листно завиване, фузариум, алтернария и др. У нас разсадът се напада от оранжерийната белокрилка. За разлика от доматите и картофите перуанският физалис е устойчив на картофената мана (Phytophthora infestans). Нужно е да се установи за условията на България, кои са икономически важните болести и неприятели. (До сега не съм имал проблеми с болести, дори и без да са пръскани растенията)
Прибиране и съхранение

Прибирането на плодовете е много трудоемка дейност. Това е и основната причина, поради която перуанският физалис се отглежда основно в по-изостаналите страни, където работната ръка е в изобилие и е ниско платена.

Растението е ремонтантно, т. е. от началото на цъфтежа до първия мраз непрекъснато цъфти и на него могат да бъдат видени по едно и също време - цветове, завръзи и узрели плодове. Селекционирането на сорт пригоден за механизирано прибиране, при който плодовете узряват едновременно, би превърнало този плод в промишлено отглеждана култура в много по-значителни мащаби.

По-голяма част от узрелите и част от недозрелите плодове падат на земята. Събират се след вдигане на росата, като се внимава да не се повреждат мехунките. Желателно е тази операция да се извършва през 1 - 2 седмици и особено преди дъждовни и след ветровити дни. Събраните плодове се доизсушават на сянка или в сушилня (при 30° С), докато мехунките започнат при пипане да шумят. За да се постигне изравненост в степента на зрялост може да се оставят 2 - 3 седмици за дозряване.

За преработка и за пазара са подходящи само плодовете с цвят - 4, 5 и 6. Съхраняват се и се предлагат в мехунката, освен ако не е договорено друго.

При ниска атмосферна влажност могат да се съхранят 1 - 2 месеца, а в хладилник при 2 ° С - до 4 - 5 месеца. Понасят и замразяване. Често при съхранението се повреждат от плесени (Penicillium и / или Botrytis).

За пазара са подходящи по-едрите плодове, а за преработка - по-дребните. Един човек може да премахне за 1 час мехунките на 4 - 5 кг. плодове.
Производители и потребители

(През последните години трудно се намират актуални данни за състоянието на пазара на плодове от перуански физалис. Колкото и странно да е до 2001 г. такива данни се намираха много по-лесно)
Най-големият производител и износител е Колумбия. До 2000 г. голям износител за Европа бе и Зимбабве, но след настъпилите вълнения там, то най-вероятно вече не е значим производител. Еквадор и Чили увеличаваха производството и износа си. Други страни, които произвеждат предимно за вътрешни нужди са - ЮАР, Кения, Австралия, Нова Зеландия.

За да разберете, колко ценен и перспективен е този плод, вижте следните данни:
През 1994 г., Колумбия е изнесла 747,8 т. пресни плодове от физалис на стойност $ 3,2 милиона, при средна цена $ 4,28 за килограм. През 1999 г. износът вече е 1113,4 т. за $ 4,5 млн., при положение, че общия износ на плодове (от всички видове) е $ 17,098 млн. През 2001 г. перуанският физалис става експортен плод №1 с приходи от $ 9,2 млн., надминава мангото и бананите. През 2002 г. са изнесени 8200 т. (11 крато увеличение спрямо 1994 г.). От тях 33% са за Германия, 26% за Холандия, 10% за Франция и т. н., като изрично се споменава, че в Русия се засилва интересът към този плод.

Цените на килограм колумбийски плодове в западно-европейските магазини са в следните граници: - през 1997 г. от $ 9,91 до $ 13,82, 1999 г. - от $ 7,97 до $ 10,35. У нас от 1999 - 2000 г., хипермаркети "Метро" внасят и предлагат този плод (цените бяха и все още са умопомрачителни).

Защо условията в България спрямо другите европейски страни са най-подходящи за по-мащабно отглеждане на перуански физалис?

Имаме сравнително топъл климат. Да, има и по-топли европейски страни, но:
У нас евтината работна ръка е в изобилие (помислете колко българи отиват в Гърция, Испания и Италия да берат цитрусови и др. плодове, само защото за местните жители това е нископлатена и не престижна работа), а и:
Дори не е необходимо да изнасяме плодовете зад граница, след като милиони туристи посещават България.

Накуп, тези 3 фактора не са налице в нито една друга европейска страна.

Възможности за реализация у нас: Две са основните достойнства на плода, които трябва да се използват при търсенето на пазар.

Необичайният вид, дължащ се на мехунката - хваща окото, а това не е маловажно.
Безспорно най-ценното качество на плодовете, е великолепният им аромат. Когато човек помирише този плод, у него се поражда желание сходно на това, което се изпитва при помирисване на дива ягода, а именно - да го/я изядеш. Наистина вкусът не е нещо неземно, но е много приятен.

Тъй като високата цена на плодовете ги прави трудно продаваеми сред българите, то усилията трябва да се насочат към търсенето на реализация в най-големите градове и курортите.

Един пример как може да се процедира:

За да придобиете опит в отглеждането и да разберете дали условията при вас са подходящи за перуанкия физалис, започнете с минимална площ. Не е разумно да се рискува с нещо непознато върху големи площи (за тази трудоемка култура, дори 5 - 10 дкр. е голяма площ)
Разпределете най-качествените плодове в мостри с по 10 - 15 плода. С тях обиколете ресторантите и хотелите, започвайки от най-скъпите. Най-удобно е предварително да се обадите, за да си уредите среща с подходящ човек (най-добре е в ресторантите да говорите с главния готвач, а не с управителя / собственика). Преди всичко запознавайте с описаните по-горе начини за консумация. Не давайте рецепти, които не сте изпробвали и не сте сигурни в качеството на резултата. Не се впускайте в обяснения (освен ако не ви запитат) за това колко витамини съдържа, колко болести лекува и други подобни. Това може да създаде впечатление, че предлагате не плод за ядене, а билка (малко хора се интересуват от това колко е полезна храната им, за повечето е важен вкусът, а и въпреки, че перуанският физалис е сравнително богат на витамини и минерали, има много плодове, които го превъзхождат в това отношение).



При проявен интерес се поинтересувайте при дадена цена, от какво количество ще се нуждаят. Имайте готовност да оставите координатите си за връзка. И най-важното - имайте търпение и нагласа, че по-често ще срещате незаинтересованост, отколкото интерес (това важи за всичко ново и непознато).

Друг вариант е да предложите плодовете направо на туристите. За тази цел са подходящи картонени или пластмасови кутии с по 20 - 25 плода (100 гр.).


Статията е публикувана с разрешението на автора и.


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
wrongdreamerДата: Четвъртък, 27.06.2013, 20:06 | Съобщение # 2
Лада
Група: Проверени
Съобщения: 889
Статус: Offline
СТРАННО ЗАЩО НЯМА ИНТЕРЕС КЪМ ФИЗАЛИСА. АЗ ГО ОТГЛЕЖДАМ ОТ 1999ГОДИНА ДО ДНЕС. В МОМЕНТА ИМАМ :
МЕКСИКАНСКИ, ПЕРУАНСКИ, ЗЕЛЕН ГВАТЕМАЛСКИ / ЗА ЛЮТИ И КИСЕЛИ СОСОВЕ CHUTNEY / И ВИОЛЕТОВ КОЛУМБИЙСКИ
КОЙТО СЕЯ ЗА ПЪРВА ГОДИНА, НО МАЙ Е НАЙ ЛЕСЕН ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ.
НАЙ ТРУДЕН Е ПЕРУАНСКИЯ - СТЕЛЕ СЕ ПО ЗЕМЯТА И ЕДВА НАМИРАМ ПЛОДОВЕТЕ, НО ПЪК Е НАЙ СЛАДЪК.
ПРАВЯ ЕДИН СИРОП - ПАСИРАМ ВСИЧКО И ПРЕКАРВАМ ПРЕЗ ТЕНЗУХ, ПОСЛЕ ВАРЯ С МАЛКО ЗАХАР /300гр на литър сироп/ И ЗАТВАРЯМ БЕЗ ВЪЗДУХ - Т.Е. ПЪЛНЯ ДО ГОРЕ.
ДЖИНА ПЛАЧЕ ЗА НЕГО !!!!!!
thumb
ГАРАНТИРАМ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ФИЗАЛИСА
P.S. САМО ПОЛИВАМ ПРЕЗ 3 ДНИ, НО МОЯ ТЕРЕН Е САМО ЧАКЪЛ И ПЯСЪК.
Е, ЗАБРАВИХ, ЧЕ БЕРА.

Добавено (27.06.2013, 20:06)
---------------------------------------------
СТРАННО ЗАЩО НЯМА ИНТЕРЕС КЪМ ФИЗАЛИСА. АЗ ГО ОТГЛЕЖДАМ ОТ 1999ГОДИНА ДО ДНЕС. В МОМЕНТА ИМАМ :
МЕКСИКАНСКИ, ПЕРУАНСКИ, ЗЕЛЕН ГВАТЕМАЛСКИ / ЗА ЛЮТИ И КИСЕЛИ СОСОВЕ CHUTNEY / И ВИОЛЕТОВ КОЛУМБИЙСКИ
КОЙТО СЕЯ ЗА ПЪРВА ГОДИНА, НО МАЙ Е НАЙ ЛЕСЕН ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ.
НАЙ ТРУДЕН Е ПЕРУАНСКИЯ - СТЕЛЕ СЕ ПО ЗЕМЯТА И ЕДВА НАМИРАМ ПЛОДОВЕТЕ, НО ПЪК Е НАЙ СЛАДЪК.
ПРАВЯ ЕДИН СИРОП - ПАСИРАМ ВСИЧКО И ПРЕКАРВАМ ПРЕЗ ТЕНЗУХ, ПОСЛЕ ВАРЯ С МАЛКО ЗАХАР /300гр на литър сироп/ И ЗАТВАРЯМ БЕЗ ВЪЗДУХ - Т.Е. ПЪЛНЯ ДО ГОРЕ.
ДЖИНА ПЛАЧЕ ЗА НЕГО !!!!!!
thumb
ГАРАНТИРАМ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ФИЗАЛИСА
P.S. САМО ПОЛИВАМ ПРЕЗ 3 ДНИ, НО МОЯ ТЕРЕН Е САМО ЧАКЪЛ И ПЯСЪК.
Е, ЗАБРАВИХ, ЧЕ БЕРА.


Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.
 
OrdonezДата: Четвъртък, 27.06.2013, 20:11 | Съобщение # 3
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
Да , странно няма голям интерес към фозалиса, аз пък отскоро имам вече големи растения плододаващи в момента вид перуански физалис, но не се стеле настрани а си е доста компактен вид, ще кача снимки скоро. Сладък е и с голяма трайност на плодовете при съхранение.

ПС: Що се касае до сорта, ще питам доставчика на семената Гоя Ордонез (леля ми )


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
OrdonezДата: Четвъртък, 28.07.2016, 21:51 | Съобщение # 4
Лексус
Група: Администратори
Съобщения: 3764
Статус: Offline
За около десетина дни сме събрали точно 3 брането по около 3 кг, демек около 9 килограма физалис от ягодовия, - най дребната фракция, но пък най ароматен и сладък измежду себеподобните. Има за ядене, за пазара и за сладка

Прикачвания: 7088272.jpg(66Kb)


Титаник е създаден от професионалисти, а ноевия ковчег от аматьори :)
 
Форум Екзотик Плантс България » ПЛОДНИ РАСТЕНИЯ - СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ И УМЕРЕН КЛИМАТ » СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ПЛОДНИ ДЪРВЕТА И ХРАСТИ » Cape Gooseberry (Physalis peruviana) (Перуански Физалис)
Страница 1 от 11
Търси: